Това е една история за българския овчар. История за труда, денонощните усилия и смелостта да разчиташ само на себе си. Историята на Красимир Бурмов от село Руня започва така.
"Заедно със съпругата ми, тук отглеждаме 800 броя овце майки, изчезващата вече порода “старопланински цигай”. В сферата на селското стопанство аз съм повече от 40 години. Започнал съм от ТКЗС или ДЗС - до днес. Трудно е на село, безспорно. Работен ден - всеки ден, средно между 14 и 16-17 часа, понякога и 18 часа. Животновъдството винаги си е било най-тежкият отрасъл, точно поради тази причина, няма почивен ден. Производството на селскостопанска продукция в България е свито над 20 пъти. И от основен износител в миналото, в момента сме вносител. За нашето производство са необходими много повече средства, отколкото се представя, че ние получаваме. Говори се за десетки милиони, да не казвам и за милиарди, но фактите говорят друго", разказва Бурмов.
И споделя, че техниката, с която работи, вече е на над 50 години. "Сградният фонд, в който отглеждам животните и складовата база, са от 1954 до 1956 година. Ние сме опитвали многократно властта да придобие реална представа за това, което се случва на село. Виждате какви са резултатите... Резултатите са потресаващи. Защо в България няма производство? Ами сигурно защото няма условия за него, аз друга причина не виждам. Трябва да има там повече реални, истински хора, които са отрудени, които са запознати с проблемите, които знаят точно за какво става на въпрос, за да може стигнем до някакви по-конкретни резултати", споделя още животновъдът. Красимир Бурмов е запознат проблемите на бранша в дълбочина и е категоричен, че овце и кози оставки не ядат и трактори с оставки не вървят.
Гледайте целия разказ на овчаря пред Константин Ангелов във видеото.
