Следи от гранит бяха открити във водите на Атлантическия океан, на 1500 км от бреговете на Рио де Жанейро. Откритието е на бразилски археолози и техни колеги от Япония. Както съобщава Франс прес, като се позовава на бразилския археолог Роберто Вентура Сантос, това може да е част от континент, потънал при отделянето на Африка от Южна Америка преди 100 милиона години. Самите учени на шега нарекли този континент „Атлантида”.
Според Сантос първите следи от гранит, който се смята за континентална порода, са открити в подводното плато Рио Гранде в южната част на Атлантическия океан още преди две години. Но през април бразилско-японският екип подробно изследвал участък от подводното плато с батискафа Shinkai 6500. „Започнахме да разбираме, че повърхността под нас може да е била част от континент, изчезнал под водата преди милиони години”, казва Сантос.
Геологът пояснява, че до априлското спускане до платото учените не били сигурни в догадките си. За да се убедят окончателно в произхода на гранита, геолозите планират сондажи.
Японската агенция Киодо предава, че в хода на изследванията на дълбочина 910 метра е открита гранитна скала с височина 10 метра и със същия диаметър. Освен гранит в платото са открити следи от кварц и базалт. Не са намерени следи от изкуствени съоръжения.
Съвременната археология смята, че Африка и Южна Америка са влизали в състава на суперконтинента Гондвана, който се е разделил на части преди около 150 милиона години.
Експедицията на батискафа Shinkai 6500 е започнала през февруари. За това време той е изучил дъното на Индийския океан, а през април е започнал съвместни изследвания с бразилските учени на участък от дъното на 1500 километра югоизточно от Рио де Жанейро. Целта на експедицията, получила името „QUELLE”, е изучаването на дълбочинната флора и фауна, както и структурата на океанското дъно и неговия релеф. След Атлантическия океан батискафът ще се отправи към Карибско море и ще завърши плаването си в Тихия океан.
Японският батискаф е способен да се спуска на дълбочина над 6000 метра. На борда му може да се намират двама пилоти и един изследовател.
Според легендата, изложена в трудовете на Платон, Атлантида е била обитаем остров, разположен в Атлантическия океан. В резултат на земетресение и наводнение, случило се около 9500 г. пр.н.е., островът потънал за един ден заедно с жителите. Атлантида е предмет на много спорове и хипотези, някои от които смятат, че става дума не за остров, а за цял архипелаг или дори континент. Но научни доказателства за съществуването на Атлантида или нейни жители все още няма.
Мнението на експерта
Евгений Дубинин, доктор на геоложките науки:
Това, което са открили японските учени, е трудно да се нарече континент. Ако в този район на океана наистина е съществувал континент с голяма площ, той отдавна щеше да бъде открит, например по данни на геофизичните изследвания, които активно се водят практически във всички точки на Световния океан. По-скоро японците са открили микроконтинент, по-точно микроблок от континенталната кора. Размерите на такива образувания обикновено са десетки километри. Принципно те се срещат недалеч от шелфовите зони. Именно такава е разположена в района на Южна Бразилия, където са търсили бразилските и японските учени.
Микроконтиненти са откривани в Индийския океан недалеч от Антарктида, недалеч от Южна Африка е разположено подводното плато Агурес, в Северния Атлантик е известно платото Ян Майен. Много микроконтиненти са открити в океана около Австралия. Ако се открие микроконтинент да речем в средата на Атлантическия хребет, тогава това може да бъде повод за сензация. Но когато се откриват близо до континенталните покрайнини, това е обичайно явление.
Колкото до микроконтинента, открит от бразилските и японските учени, то той е възникнал при разделянето на Африка и Южна Америка, когато рифтовата пукнатина е напуквала земната кора и постоянно се е изкривявала, подобно на бягаща по стъкло пукнатина. При това са се откъсвали огромни микроблокове, които са потънали във водата и са станали микроконтиненти. Смятам, че науката ще открие в океана още доста подобни образувания.
Снимка: Wikimedia Commons
Още интересни статии четете в megavselena.com
