Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) мълчаливо отказа да предостави информация за това какви дисциплинарни наказания са наложени на служителите на СДВР, употребили прекомерна сила спрямо протестиращи граждани на 10 юли 2020 г. пред Министерския съвет и има ли въобще такива.
Още куп въпроси, които от Actualno. com зададохме към ръководството на МВР до момента остават без отговор.
Да ги припомним:
Има ли право МВР да използва допълнителни сили извън системата на вътрешното министерство за охрана на институциите по време на протести и използвани ли са такива?
Колко служители на МВР от цялата страна бяха командировани в София?
Защо по униформите на полицаите имаше непозволени стикери и значки?
Ще има ли наказани служители за употреба на непозволени помощни средства?
Адекватно ли беше използван лютивият спрей срещу протестиращите?
Как полицията допусна провокатори с бомбички?
На какъв принцип се осъществяваха арестите?
Легитимирали ли са се служителите на реда пред гражданите?
Използвана ли е прекомерна сила при задържането на граждани?
Освен на нашите въпроси, от МВР не отговарят и на отправени такива от страна на Българския хелзинкски комитет (БХК).
Съдейки по дисциплинарната практика на МВР по сходни случаи, скриването на тази информация може да бъде интерпретирано като опит за избягване на общественото недоволство от поредния случай на снизходително отношение към извършителите на полицейско насилие, посочват от организацията.
На 27 юли 2020 г. СДВР излезе със съобщение, че във връзка с публикувани видеоклипове в медиите, показващи употреба на физическа сила от полицейски служители по време на протестите на 10 юли пред сградата на Министерския съвет, е била разпоредена дисциплинарна проверка. В съобщението се казва, че комисията, извършила проверката, е установила, че четирима полицейски служители на отдел „Специализирани полицейски сили” са нарушили основни права на граждани като са използвали физическа сила, превишаваща необходимите предели, и че ще им бъдат наложени „съответните дисциплинарни наказания“.
Какви дисциплинарни наказания ще бъдат наложени на провинилите се служители обаче не беше уточнено. За да узнае този съществен детайл от дисциплинарното производство, на 18 август 2020 г. БХК подаде заявления по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) по електронен път до СДВР и до МВР. Нито една от двете институции не отговори в законоустановения 14-дневен срок. От СДВР не беше изпратен и входящ номер на заявлението, нито впоследствие отговориха на имейл със запитване за движението на преписката, както и изрично отказаха да дадат тази информация по телефона.
На 8 септември служителката на БХК, от чието име беше изпратено заявлението, отиде лично в СДВР, където ѝ беше казано, че документът е входиран, но „не се отработва“.
По-късно същия ден беше получен и отговорът от МВР - писмо, в което всъщност отговор няма, а въпросът се препраща по компетентност отново към СДВР с нов 14-дневен срок за отговор. В писмото се акцентира, че ЗДОИ не се прилага по отношение на информация, която представлява лични данни или достъпът до която е уреден в друг закон като НПК. Следва обаче да се отбележи, че според юристите на БХК, поисканата информация категорично не попада в нито една от посочените хипотези.
Безнаказаността на полицейското насилие е дългогодишен проблем в България. По данни от годишните доклади за дейността на прокуратурата и разследващите органи, за периода 2017-2019 г. са били образувани 545 прокурорски преписки за полицейско насилие, като 141 от тях са прераснали в досъдебни производства. В съда обаче са внесени едва осем прокурорски акта, а осъдените са само двама, посочват от БХК.
