Островите по река Дунав се местят от румънски води в български и обратно, без обаче да променят статута си като територии, предаде БГНЕС.
Според Конвенцията за речната граница между България и Румъния от 1908 г., която е в сила и до днес, границата се определя по талвега - най-дълбоката част на реката. Въпреки че на всеки 10 години трябва да се проверяват промените в талвега от страна на българи и румънци, това не се прави.
Заради силното течение и високите води често се образуват наноси, които оформят нови острови, други изчезват, а трети се изместват или дори разделят на две. Така например остров Комодино преди години е бил цял, а сега скоростта на течението го е разделила на две, като плавателният път минава между двете части. Тъй като в дадения случай фарватерът съвпада с талвега, би трябвало половината остров да е български, а половината румънски. Комодино обаче се води изцяло румънска територия. "Според конвенцията всичко, което се пада от дясната страна на талвега по течението на река Дунав, би трябвало да принадлежи на България. Всичко, което е отляво по течението на река Дунав, би трябвало да е собственост на Румъния", казват капитаните на кораби. Само че според лоцманските им карти нещата не стоят така. Островите Лунгу и Гостину се намират вдясно от талвега и би трябвало да са български, но са румънски. Обратно - островите Кондур и Лакът са вляво от талвега, но вместо да принадлежат на Румъния, са българска територия.
Островите, особено в Румъния, се ползват като места за земеделие и дърводобив, разказват моряци. Другаде пък се развива ловен туризъм и това ги прави важни територии.
От Агенцията за поддържане и проучване на река Дунав отказаха коментар по темата за островите, тъй като била от компетенциите на външно министерство. Според експерти така България е изгубила близо 6000 дка земя.
