България губи едно място в класацията на “Репортери без граници” (RSF) и вече е 112-а, показва публикуваният във вторник годишен индекс за свободата на печата, отбелязва Асоциацията на европейските журналисти(АЕЖ).
Индексът, който всяка година оценява свободата на словото в 180 държави и територии, показва, че журналистиката – основната ваксина срещу вируса на дезинформацията, е напълно или сериозно възпрепятствана в 73 от страните, а в други 59 държави търпи ограничения. Така общият процент на държавите, включени в проучването, където са регистрирани проблеми със свободата на словото, достига 73%. Медийната среда в тези страни е определена като „много лоша“, „лоша“ или „проблематична“, съответно в картата на медийната свобода по света са отбелязани с черен, червен или оранжев цвят.
България остава на последно място в Европейския съюз. В региона на Балканите единствено Турция се представя по-зле – 153-о място. В доклада на “Репортери без граници” за страната ни е записано:
Малкото критични журналисти са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не проявява интерес към разследването или осъждането на насилието над журналисти. През септември 2020 г. журналистът на свободна практика Димитър Кенаров бе бит и задържан от полицията. През март миналата година маскирани биха разследващия репортер Слави Ангелов пред дома му. Друг разследващ журналист Николай Стайков получи смъртни заплахи през юни 2020 г., след като пусна документален филм за корупция на високо ниво в съдебната система. Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси, с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото въплъщение на това недопустимо състояние на нещата, продаде своите медии, но влиянието му върху медиите продължава да бъде проблематично. Правителството разпределя европейско и друго публично финансиране за медии в пълна липса на прозрачност и това насърчава медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта. В същото време съдебният тормоз над независими медии, като Биволъ и групата „Икономедиа“, представлява постоянна заплаха за свободата на печата. През юни 2020 г. един от собствениците на „Икономедиа“ Иво Прокопиев най-после беше оправдан по обвинения, които изглежда са били политически мотивирани.
Данните анализирани в допитването на RSF, които измерват ограничаването на достъпа до информация и пречките при отразяване на новини, потвърждават опитите и мерките за ограничаване на работата на журналистите. Съответният индикатор показва драматично влошаване. Пандемията е използвана като причина да се откаже достъп до източници на информация и да се ограничи работата на терен. Дали обаче тази практика ще бъде загърбена, когато пандемията приключи? Данните от проучването показват, че за журналистите от Азия, Близкия Изток и Европа е все по-трудно да разследват и отразяват чувствителни теми.
Проучване на Edelman, международна компания за комуникации и маркетинг, разкрива обезпокоително ниво на обществено недоверие към журналистите през тази година, като 59% от анкетираните в 28 държави казват, че журналистите умишлено се опитват да заблудят обществеността, като разпространяват информация, за която знаят, че е невярна. Но в действителност плурализмът в журналистиката и сериозните репортажи служат за борба с дезинформацията и „инфодемията“ – манипулирана информация и слухове.
„Журналистиката е най-добрата ваксина срещу дезинформация“, каза генералният секретар на „Репортери без граници“ Кристоф Делоар. „Но за съжаление правенето и разпространението на журналистика са твърде често блокирани от политически, икономически, технологични и понякога дори културни фактори. Като отговор на заразната (виралната) дезинформация, която прекосява границите благодарение на дигиталните платформи и на социалните мрежи,журналистиката е основното средство, гарантиращо че общественият дебат се основава на разнообразни и доказани факти.”
“Емблематично съвпадение е, че докладът на “Репортери без граници”, излиза в деня, в който най-после започва делото за задържането и полицейското насилие над журналиста Димитър Кенаров. Усърдието, с което институциите прикриваха случилото се е показателно за отношението към журналистите и свободата на словото в България”, коментира Ирина Недева, председателка на АЕЖ – България.
„Истинската и критичната журналистика е антидот срещу дезинформацията. Видяхме, че политиците използват темата за дезинформацията, за да обвиняват политическите си опоненти и да неглижират медиите, в които срещат критика вместо възхвала. Истинският антидот на инфодемията е професионалната и смелата журналистика”, посочи Недева, която освен председателка на българската секция на АЕЖ е и специална представителка на международната Асоциация на европейските журналисти по темата дезинформация.
Тази година само 12 от 180-те страни в индекса (7%) могат да претендират, че предлагат благоприятна среда за развитие на журналистика. За сравнение, техният брой миналата година беше 13 държави (8%). Германия вече не е сред страните, където медийна среда се определя като „добра“ (спад с две позиции до 13-о място). Десетки немски журналисти бяха нападнати от поддръжници на екстремистки и конспиративни групи по време на протестите срещу ограниченията, наложени в борба с пандемията. Първите места в класацията традиционно се заемат от скандинавските държави – Норвегия, Финландия, Швеция и Дания, пета е Коста Рика, следвана в топ 10 от Нидерландия, Ямайка, Нова Зеландия, Португалия и Швейцария. На 11-о и 12-о място са Белгия и Ирландия, а 13-а е Германия.
Още: Амнести: България с най-нисък стандарт на свобода на медиите в ЕС
