Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до председателя на парламента Цвета Караянчева и министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева, в което настоява да бъде удължен срокът на забраната за разпореждане със земеделските земи от остатъчния поземлен фонд – общинска собственост. Препоръчаният от Ковачева срок е най-малко с още 5 години. Става въпрос за т.нар. земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), а поводът е, че на 22 декември т.г. изтича действието на временната забрана за разпореждане с тях.
В становището си доц. Диана Ковачева акцентира върху факта, че тази забрана е въведена след станалите публично известни случаи за драстично несъобразяване с реституционното предназначение на земите от остатъчния поземлен фонд, вследствие отпадането на съществуващите изрични ограничения за разпореждане с тях през 2010 г. Така например, Община Белово (Пазарджишка област) е разпродала всички земи от остатъчния поземлен фонд на територията си. А в Община Родопи, област Пловдив, земите по чл. 19 са послужили за обезпечаване на общински кредити.
„Противоречивото развитие на режима за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд и посочените примери от практиката по прилагането му са доказателство, че политиката да се разширяват правата на общините за разпореждане със земите по чл. 19 преди да е приключила поземлената реституция, сериозно компрометира гаранционната функция на остатъчния поземлен фонд и поставя под въпрос довършването на възстановителните и обезщетителните процедури със земя по реда на ЗСПЗЗ в полза на правоимащите собственици“, констатира омбудсманът.
Доц. Ковачева обръща внимание, че нееднократно в докладите за дейността на институцията до Народното събрание е подчертавано значението на земите от остатъчния поземлен фонд, за да получат гражданите земеделски земи срещу признатите им от държавата права и да приключи поземлената реституция.
Омбудсманът подчертава, че и сега продължава изключително тревожната тенденцията за трайно установяване на несигурност за правото на собственост върху земеделски земи на големи групи граждани. Те са лишени от достъп до земя за продължително време заради неприключената повече от 30 години поземлена реституция и изчерпването чрез разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд.
„Констатирам, че и към настоящия момент държавата не е преустановила същественото отклонение от конституционния и международноправния стандарти за защита на собствеността поради неприключилата поземлена реституция“, обобщава Диана Ковачева.
В становището си тя е категорична, че уредбата на причисляваните към остатъчния поземлен фонд земи трябва да бъде приведена в съответствие със законовите изисквания само непотърсените имоти да се включват в остатъчния поземлен фонд, а не и тези, които са признати на собствениците за възстановяване в стари граници.
Омбудсманът настоява да се приеме адекватна регулаторна рамка, с което да се потвърди политически и финансово ангажиментът на държавата за приключване на поземлената реституция, включително като се обвърже с политиката за борба с бедността.
Доц. Ковачева предлага създаването на специален правен режим за разрешаване на проблемите на възстановяването и обезщетяването на собствениците на земеделски земи. Той трябва да отчете породените от прекомерното забавяне проблеми и да се съобрази с постановените общи мерки от Еврейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). И дава пример с Румъния, където има практика да се приемат отделни закони за приключване на поземлената реституция в изпълнение на препоръките на ЕСПЧ.
Омбудсманът обръща внимание и на важността за отстраняване на несправедливия преразпределителен ефект, свързан със статута на земите от остатъчния поземлен фонд и ограничаването със срок на поземлената реституция, който облагодетелства общините и се явява в ущърб на собствениците.
В заключение доц. Диана Ковачева подчертава, че страната ни не е изпълнила препоръчаните от ЕСПЧ общи мерки за законодателни промени, включително установяване на срокове за приключването на поземлената реституция, като при неспазването на сроковете държавата да дължи обезщетение на собствениците.
