Кога хората достигат зенита на своята интелигентност? Това е станало още преди хилядолетия и оттогава насам човешкият ум само залязва. Твърдението е на американския учен Джералд Крабтрий.
"Обзалагам се, че ако се пренесе в наши дни, средният гражданин на Атина отпреди 3000 години ще се окаже един от най-умните сред нас - с добра памет, безброй идеи и ясна представа за най-важните неща в живота". Хипотезата е на биолога Джералд Крабтрий от Станфордския университет.
С времето интелектът залинява
Както твърди той - средната интелигентност на човека постепенно намалява. Навремето, преди векове, умствените способности на хората са били от много по-голямо значение за оцеляването им, отколкото днес, гласи основният аргумент на Крабтрий. Най-високата интелигентност е била достигната още преди хилядолетия. След което с възникването и развитието на уседналостта и подобряването на условията за живот, умствените им способности започват да залиняват - в наследствения им материал започват да се трупат мутации, които накърняват интелекта.
Тезата е колкото дръзка, толкова и спорна. Самият учен не изключва тя да се окаже и напълно погрешна. Обаче по въпроса за това какво изобщо е интелект и каква роля играят в него наследствеността и образованието, вижданията на Крабтрий са ясни и недвусмислени. Според него човешката интелигентност зависи от около 2000 до 5000 гени и тъкмо тези наследствени белези са особено податливи на мутации. Гените оказват влияние както върху интелекта, така и върху емоциите.
Има ли оглупяването граници?
Крабтрий изтъква, че преди хилядолетия, когато хората са живели изолирано и е трябвало да се защитават от дивите животни, са се справяли само благодарение на ума си. Оцелявали са само най-умните, т.е. селекционният натиск е поощрявал интелигентността.
С развитието на селското стопанство и обединяването на хората в по-големи групи, в които и по-слабите намират защита, нещата се променят. По-важно от ума става качеството да се предпазваш от болести, които по-често се разпространяват сред по-големите групи. И интелигентността постепенно закърнява и намалява.
Означава ли обаче това, че хората днес са по-глупави от далечните си прадеди? И ще продължи ли да оглупява човечеството, щом отдавна вече не е подложено на селекционен натиск? Дали някога в далечното бъдеще хората няма да бъдат дотолкова лишени от интелект, че по цял ден само ще висят пред телевизора и няма да създават вече никакви идеи? Не, такова безогледно оглупяване не допуска дори и Крабтрий.
Все пак не само наследствеността определя интелекта. Възпитанието и образованието също оказват голямо влияние върху умствените способности. Макар генетичната база на интелекта на отделния човек да е удивително уязвима, интелектуалният фундамент на обществото е стабилен, заключава ученият.
Източник: Дойче веле
