Интеграция на официално получилите статут на бежанци или хуманитарен статут в България няма. Това е положението, особено след като президентът Румен Радев отмени Постановление 208 на второто правителство на Бойко Борисов, което позволяваше на български общини да получават средства от Европа и държавата, за да интегрират бежанци (бел. ред. - не мигранти). Това ставаше само при изрично представен интеграционен план.
Заради използването за политическа изгода на въпроса, нещата зациклиха съвсем, като още се чака преработеното Постановление 208 да бъде гласувано на Министерски съвет - вероятно това ще стане от редовно правителство. От началото на годината по официални данни на Държавната агенция по бежанците (ДАБ) е бил даден бежански статут на 349 души, а хуманитарен - на 384.
Многократно от агенцията за бежанците са обяснявали, че те не отговарят за интеграцията, а само за даването на статут. Затова, след като такъв бъде даден, чужденецът получава придружително писмо, което да връчи на кмета на населеното място, което си избере. От този момент започва неговата интеграция със съдействието на останалите държавни органи и местната власт. За целта чужденецът трябва да сключи споразумение с община, която е пожелала да интегрира бежанци. Тогава той може да се регистрира по местоживеене, в бюрата по труда, да си намери личен лекар и децата да бъдат записани в училище или детска градина.
"Той е задължен в 14-дневен срок да се яви в общината на населеното място, в която ще се установи, за да бъде вписан в регистъра на населението", обясниха процедурата от ДАБ.
"След като им дадем статут - хуманитарен или бежански, чуждите граждани трябва до 14 дни да напуснат поделенията на ДАБ и да започне интеграцията им, но това не се случва", каза за в. "Сега" източник от агенцията. Така след излизането на чужденците от бежанските центрове никой не знае какво се случва, къде отиват тези хора, къде живеят и как се препитават. В същото време на книга получилите международна закрила се ползват с всички права, които имат българските граждани, с изключение, че не могат да гласуват на избори.
Според местната власт получилите статут създават опасност за националната сигурност. Кметове се обявиха против чужденците, независимо че те са сериозно проучени от ДАНС. Показателни са случите в Елин Пелин и Белене. Нито една държавна институция не си направи труда предварително да разясни на хората в провинцията кого ще настанява при тях и да гарантира за него. По същия начин преди 4 години, когато тръгна бежанската вълна, МВР създаваше лагери и ги пълнеше с мигранти, без дори да информира местната власт, камо ли населението.
Статистика
От началото на годината до средата на април у нас са заловени 790 незаконно пребиваващи чужди граждани. За същия период от страната са изведени 847 души, сочат данните на МВР.
Спадът на броя на настанените в бежанските центрове на ДАБ също продължава - основно заради работата на каналите за трафик към Западна Европа. От началото на годината на българо-сръбската граница са заловени над 1500 души, които са опитвали да напуснат страната. Най-много незаконно пребиваващи у нас има от Афганистан и Пакистан.
В момента 2400 бежанци се намират в центрове, чиято заетост е 46%. В центровете от "затворен тип" се намират 569 души. 440 чужди граждани със статут се намират на външни адреси, вероятно в София. Това означава, че в България в момента има по-малко от 4000 мигранти.
