Уникална инициатива събра гости от България и потомци на хан Алцек – най-малкият син на хан Кубрат, в италианското градче Челле ди Булгерия, чиито жители знаят, че са потомци на хан Алцек, довел своите хора по тези места преди повече от 13 века. Планината, чийто най-голям връх напомня лъв, се нарича и до днес Булгерия, а най-южните й склонове се къпят в кристалните води на Средиземно море. Тук днес живеят към 2 000 души.
Преди две години по инициатива на местните хора и българската фондация „Въздигане“ в центъра на градчето бе издигнат паметник на кан Алцек, дело на българските скулптори Дишко Дишев и доц. Николай Нинов. На церемонията по откриването на паметника училищният хор от градчето изпълнява химна на Република България и италианския химн, свири градският духов оркестър, а кметовете на Челле ди Булгария и на Велики Преслав тържествено подписват договор за побратимяване. В днешна Италия около 100 са населените места и географски местности, в корена на чието име е България – Булгарино, Болгери, Болгаре, Булгариграсо, Булгариа ди Чезина и още много подобни. Има запазени десетки имена на фамилии като Булгароти, Булгаручи, Булгарели и Булгари, като последното е именно на фирмата, създала една от най-престижни световни марки бижутерия и парфюми.
За трети пореден път в Челле ди Булгерия под националните трибагреници на Италия и България се проведе общобългарски събор, за който от нашата страна дойдоха представители на клуб по прабългарски бойни изкуства, изпълнители на народни песни, художници, поети, журналисти и доброволци към фондация „Въздигане“. Гостите донесоха като подарък големи платна на български художници с прабългарски сюжети, като една от картините кметът на Челле ди Булгерия - г-н Джино Марота, избра специално за своя кабинет. Както е достигнало до нас от историята, въпреки бащината заръка, съхранена в притчата за Кубратовия сноп пръчки, петимата синове на хан Кубрат се разделят и поемат в различни посоки, като само най-големият – Бат Баян, остава с народа си по бащините места, познати ни като Волжска България. Алцек достига с войската си до северна Италия и постепенно се придвижва на юг, като за да получи позволението на краля на лангобардите Гримуалд поема ангажимента да отбранява земите му от вражеските набези. Постепенно потомците на Алцек се асимилират от местното население и днес в езика им не са останали никакви български думи, но то и в съвременния български почти нищо не е останало от езика на далечните ни предци. Факт е обаче, че България е единствената държава, която е съхранила от създаването си до днес своето име през всички исторически и географски превратности и че Кубратовите потомци знаят българския си корен, където и да ги е поселила съдбата, предаде Дарик.
Името Челле ди Булгерия означава „български килии“ и е останало от времето, когато в пазвите на наричащата се и до днес планина Булгерия е имало манастир с български монаси. От градчето до морето е един хвърлей място – на юг са морските пътища към света, на север е Рим, към който водят всички пътища и в това изключително живописно кътче на Италия хората си пазят името, донесено преди векове от народа на кан Алцек. Да, те са италианци, но са от Булгерия! И в кръвта им са съхранени и геномите на далечните им прабългарски предци. А гостите от България преживяха вълнението да видят с очите си името на своята родина в името на едно далечно италианско градче, в чийто герб е вписана прабългарска стрела. Неведоми са пътищата, дано да ги извървяват нови и нови поколения Кубратови потомци и да ги превръщат в културни мостове през пространството и времето, коментира Виолета Атанасова – председател на кюстендилската фондация „Модус Вивенди БГ“, която също имаше свои представители в уникалното събитие.
