Държавата се стреми да запази държавните лечебни заведения, на частните им е гарантирано правото от Конституцията, а общинското здравеопазване няма кой да го защити. За това алармираха от Сдружението на общинските болници и в двучасова дискусия в БТА изложиха тревогите си.
"Въпреки прокламациите на политиците, ние сме тук, за да кажем, че не се прави всички възможно, за да ги има болниците, а се прави всички възможно да ги няма", заяви управителят на болницата в Севлиево д-р Пламен Цеков.
"Всеки мисли, че общинските болници са апендиксите на системата, оплака се председателят на сдружението и управител на болницата в Чирпан Неделчо Тотев и изтъкна, че те са единствените, които осигуряват качествена, денонощна, безотказна помощ, осъществяват консултативна помощ на спешните звена, личните лекари и специалистите. "Не сме незаменими, но в момента сме крайно необходими", подчерта той.
"Над 60 % от практиките на джи- пи-тата са заети от лекари в пенсионна и след пенсионна възраст, незаетите практики се обслужват от съседни, но при лошата пътна инфраструктура, максимум веднъж седмично може да се посети едно населено място, а спешната помощ не може да задоволи потребностите на населението", посочи той.
"Ние сме едни малки "пироговчета" в населените места – ние сме спешни болници", заяви управителят на болницата в Казанлък, която е с ранг на областна, д-р Кети Манова, подчертавайки, че общинските болници оказват многопрофилна помощ и обслужват и спешните центрове, и неотложната помощ и всички специалисти в населените места.
Сдружението на общинските болници беше отправило покана за участие в дискусията в БТА към представителите на политическите партии, участници в предизборната надпревара, на която се отзоваха само двама кандидат-депутати - д-р Петър Гайдарски от "Изправи се България" и доц. Георги Йорданов от БСП.
Представителят на БСП, доц. Йорданов, увери, че неговата политическа сила е за запазване на общинските болници. "Предлагаме общинските болници да придобият статут на защитени болници, особено в демографски слабите райони", каза той и добави, че настояват финансирането им да бъде като на спешната помощ, а не като търговски дружества.
"Има цели общини без работещ семеен лекар и това се знае на държавно ниво, малките филиали на спешна помощ са толкова рехаво обезпечени с персонал, че имат 1 – 2 лекари и ако остане тази система на здравеопазване, след 5 години на мястото на 10 джи-пи-та ще остане 1, определени специалности ще изчезнат по комерсиални причини", прогнозира кандидат-депутатът от "Изправи се България", д-р Гайдарски. Той акцентира на кадровия проблем и на проблема с големия брой неосигурени, които натоварват спешната помощ: "70% минимум от повикванията не са спешни, а неотложни, но неосигуреният не може да иде при джи-пи или специалист и се обажда на спешна помощ".
От сдружението отправят серия въпроси към кандидат-управниците. "Ще продължите ли тенденцията да се измислят изисквания, правила и стандарти, надхвърлящи европейските, единствено с цел да се ограничат дейностите в малките лечебни заведения и да се канализира поток към големите държавни и частни болници, питат политиците представителите на сдружението", питат те. "80% от стандартите, с които ни заливат са махнати или върнати от съда и не работят. Това говори, че в здравеопазването на България е пълен хаос", бе изтъкнато по време на дискусията.
Има много пробойни в законодателството, които дават възможност за двусмислено тълкуване, алармираха от сдружението. "Спуска се стандарт като норма, че не може без 6 хирурга в общинска болница. Ние ги назначаваме, а работа има за трима и другите седят, но плащаме и виждаме, че не участват в качеството, но въпреки това ги държим", разказа д-р Пламен Цеков от болницата в Севлиево. "Стандартите да са записани в закон и да не може да се променят от конюнктурни интереси", настоя той. Той коментира, че изтичат пари заради управленска некомпетентност, някъде и корупция.
Общинските болници лекуват с най-нисък разход идентични диагнози, например за апендикс – 300 лв., а в държавна университетска болница - 1600 лв., бе изтъкнато в дискусията.
От сдружението искат политика на подпомагане на общинските лечебни заведения в насока финансова стабилизация, стимули за работещи в неблагоприятни и отдалечени райони - стипендии, данъчни облекчения, директни финансови стимули. Те поставят и въпросите за достъпа до болнична и спешна медицинска помощ в отдалечени райони с нисък стандарт, също за кадровата криза и проблема с разпокъсаността на болничната мрежа в страната.
"Това, което искаме, е ясно законодателство, което да не дава преимущества на едни или други хора с цел облагодетелстване или фаворизиране на лечебни заведения, искаме всички партии да загърбят егото си", заяви д-р Гайдарски.
Управителите на общински болници са притеснени и от очертаващия се ценови шок и за издръжката на болниците през зимата, но особено ги тревожи кадровият проблем.
"В Разлог имаше инфекциозно отделение, колежката направи инсулт и вече няма отделение", разказа управителят на болницата в Чирпан д-р Неделчо Тотев.
"Не бих казала, че ще се затварят болници заради цените на тока и газта, но притеснението ни е, че може да се закриват и се закриват структури, поради липса на човешки ресурс и интелектуален капацитет", заяви управителят на болницата в Казанлък д-р Кети Манова. Нейният призив е да се пренасочат финанси към изграждане на специалисти и задържането им в България.
