Изпълнението на реформата за подобряване на ВиК-сектора е много важен ангажимент, който България трябва да изпълни, като важно условие за привличане на европейски средства. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на първата от поредицата срещи, посветени на ВиК реформата у нас с участието на областни управители в страната, представители на МОСВ, НСОРБ, ВиК – дружества и ВиК – асоциации.
"За да модернизираме и подобрим качеството на ВиК-сектора у нас са ни необходими над 11 млрд. лв., което е огромна инвестиция", посочи министър Павлова и подчерта значението на европейските фондове. От европейските програми, най-вече ОПОС, можем да разчитаме на 2,5 млрд.лв. за инвестиции. Инвестиции в сектора могат да се набавят и от Оперативна програма "Развитие на селските райони", както и от бюджета.
Министър Павлова информира, че за реализиране на реформата в сектор ВиК в МРРБ е създаден специален съвет, който ще работи съвместно със всички заинтересовани страни. МОСВ, ДКЕВР, МФ, МЗХ, МЗ, НСОРБ и областни администрации, синдикалните организации в сектора, БАВ и БСК, съюз на ВиК операторите. Тя изрази надежда да се постигне консенсус и разбирателство между различните страни, тъй като реформата няма възможност да се отлага и бави. "ЕС иска от нас конкретни стъпки и много сериозна работа, за да възстановим доверието, че можем да направим реформата, която за съжаление бе отложена на два пъти досега – през 2007 и 2009 г.", заяви Павлова.
Павлова подчерта, че ако не изпълним всички поети ангажименти по изпълнението на Националната стратегия за развитие и управление на отрасъл ВиК и европейските изисквания в областта на екологията и качеството на питейната вода, няма да можем да разчитаме на европейско финансиране, а се нуждаем от огромна инвестиция за подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадните води, за което сме поели ангажимент като член на ЕС. Реформата е важно условие и за реализиране на проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г., откъдето ВиК сектора може да разчита на 2,5 млрд.лв. Основната цел на реформата е да доведе до предоставянето на по-качествени услуги в сектор ВиК, както и да се намалят загубите на питейна вода, което е сериозен проблем за страната. Реформата ще позволи подобряване на макроикономическата рамка за сектора, привличане на инвестиции, коректно разделяне на публичната собственост между общини и държава, регионализиране на инвестициите и по-добро финансиране на сектора като цяло. Министър Павлова изтъкна, че за реализацията и завършване на реформата са нужни три години.
Конкретните стъпки
Радослав Русев – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството по въпросите за ВиК представи стъпките, които ще се извършат при реализиране на реформата. Той подчерта, че ВиК услугата у нас се влошава, както в сферата на водоснабдяването, така и при дейностите отвеждане и пречистване. В много малко градове са изградени пречиствателни станции за отпадни води, а от там идват проблеми с екологичното законодателство. По отношение на питейната вода, Русев, открои качеството в някои региони и проблеми с непрекъсваемост и налягането в тръбите. Той коментира и цената на водата у нас, която не покрива разходите за амортизация, което ако не се промени след 20 години ще доведе до тотална амортизация на системите. По думите му България е на първо място в ЕС по разлика в цената на услугата. В някои дружества в страната се заплаща под 1лв. за куб.м., докато в други региони цената надхвърля 3лв. Освен това съществен процент (70- 80%) от цената, която се плаща отива за доставка на питейна вода, а останалото за отвеждане и пречистване на замърсени води, което също е ненормално.
Той акцентира, че реформата в сектора ВиК цели привличането на повече инвестиции, подобряването на качеството и поносимост на цената, която заплаща населението. Според разчетите за покриване на заложените критерии, във всеки регион са нужни инвестиции в осреднен размер на 200 млн.лв., като се планира поне половината да се набавят чрез фондовете на ЕС, а останалите от други източници – държавния бюджет, собствени инвестиции на ВиК –операторите, заемни средства, държавни и общински средства и др.
Радослав Русев отчете, че до момента по реформата са изготвени 52 мастър плана. До края на годината трябва да се подпишат 15-годишни договори между ВиК- асоциациите в страната и ВиК- оператори.
"Областните управители са важен участник в процеса на ВиК- реформата като представители на държавата в асоциациите", отбеляза Русев. Създаването на действащи асоциации и работещи договори между тях и ВиК операторите е крайъгълен камък във ВиК реформата и областните управители имат сериозна роля като председател на асоциациите. "Разчитаме много, че ВиК асоциациите ще създадат открита и оперативна среда на работа, в която кметове и областни управители ще създадат подход за регионално управление на ВиК инфраструктурата", каза още той.
