Новите пенсионери у нас отварят дупка от 30% в българската икономика. Това става ясно от отчета за 2019-2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България, предава Монитор.
Според данните у нас едва 67 млади хора заместват 100 души, които излизат в пенсия. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-висока е стойността на коефициента в областите Сливен – 90, София (столица) – 79 лица, и Варна – 78. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 41, Кърджали – 48, и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от едва 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Населението на България продължава да намалява и застарява, като остават ниски нивата на раждаемост и високи тези на смъртност у нас, са изводите в отчета. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението. В края на 2020 г. хората на 65 и повече навършени години са 1 504 048, или близо 22 на сто от цялото население. В сравнение с 2019 г., делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,2 процентни пункта.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства до 44 години в края на 2020 година. Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в Европейския съюз, но и в света, пише още в документа. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25,3%, а на мъжете – 17,9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. Най-висок е делът на хората над 65 навършени години в областите Видин и Габрово, където всеки трети е в тази категория. Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17,7%, и Варна – 19,4%.
Друга тревожна тенденция, посочена в отчета, е, че трудоспособното население продължава да намалява. Населението в трудоспособна възраст към края на 2020 г. е малко над 4,1 млн. души, или 59,8% от населението на страната. През 2020 г. броят на трудоспособното население намалява със 17 хил. души, или с 0,4%, спрямо 2019 г. Към края на 2020 г. над трудоспособна възраст са 1,7 млн. души, или 24,8%.
Като положителни тенденции през 2020 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, задържането на тоталния коефициент на плодовитост на ниво, близко до средното за страните-членки на Европейския съюз, намаляването на броя на разводите, увеличаване на механичния прираст на населението, подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението, посочва се в документа.
Междувременно статистиката на Евростат показва, че сме в топ 5 на ЕС по липса на работна ръка. Коефициентът на зависимост в напреднала възраст в ЕС се е увеличил значително през последните 20 години. През 2001 г. той е бил 25,9%, което означава, че по-малко от четирима души в трудоспособна възраст (20-64) издържат един човек на възраст 65 или повече години.
Към 1 януари 2020 г. съотношението се увеличи до 34,8%, което означава, че по-малко от трима възрастни в трудоспособна възраст заместват един пенсионер, показват последните данни на Евростат. Към 1 януари 2020 г. някои от най-високите съотношения са концентрирани в Източна Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Португалия и Финландия. Повечето от тези региони са били предимно селски, планински или относително отдалечени, където е вероятно по-млади хора да са напуснали региона, за да продължат обучението си или да търсят работа.
Сред регионите на ЕС Евритания, планински район в централна Гърция, регистрира най-високия коефициент на зависимост в напреднала възраст (78,3%). Този регион е последван от северозападният район на Белгия (64,6%) и германския регион Зул (61,3%). За разлика от тях, най-ниските съотношения в ЕС са регистрирани в най-отдалечения френски регион Майот (6,1%) и Гаяне (11,7%) и испанския регион Фуертевентура (16,5%).
