С промени в Наказателно-процесуалния кодекс ще бъде ускорено правораздаването и ще се сложи край на бягството от закона. Амбицията е на Министерство на правосъдието.
Работна група, съставена от представители на прокуратурата, съда и адвокатурата, е изготвила промени в НПК, с които да бъдат предприети мерки за значително ускоряване на съдебния процес, гарантиране на качествено правораздаване при корупционни престъпления по високите етажи на властта, както и незабавно изпълнение на присъдите.
Текстовете бяха публикувани днес за обществено обсъждане. Предстои предложенията за промени да бъдат обсъдени и на заседание на Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, в който влизат представители на ВСС и инспектората му, върховните съдилища, прокуратурата, МВР, МФ, НИП, магистратски съсловни организации и неправителствени организации, наблюдаващи съдебната реформа.
След старта на новия политически сезон министърът на правосъдието Екатерина Захариева ще проведе и консултации с всички парламентарни сили.
Мерките за ускоряване на наказателното производство са:
Въвеждане на разпоредително заседание, в което се решават окончателно въпросите относно допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство
Новите текстове в НПК предвиждат всички въпроси за евентуалните допуснати процесуални нарушения в досъдебната фаза да бъдат окончателно изчистени в разпоредителното заседание на първоинстанционния съд.
В заседанието участват в зависимост от конкретното дело прокурорът, подсъдимият и неговият защитник, пострадалият или неговите наследници, както и представител на ощетеното юридическо лице. След влизането в сила на акта на съда от разпоредителното заседание и насрочването на делото за разглеждане по същество, то повече няма да може да бъде връщано за допълнително разследване.
И в момента съществува разпоредително заседание при наказателни дела, но то е закрито и страните разбират за разпорежданията на съдията пост-фактум. Сега има възможност нарушения в досъдебната фаза да бъдат констатирани при гледането на делото дори и на втора инстанция, и то да бъде върнато на прокурора, което забавя значително правораздаването. Често тази възможност се използва от страните за „шиканиране“ на процеса.
Новите разпоредби целят да дисциплинират страните в процеса – и обвинението, и защитата. По този начин ще се гарантира равноотдалечеността на страните от съда в съответствие с принципа на състезателност на наказателното производство. Така ще се постигне бързо, ефективно и качествено правосъдие, навременно обезщетение на пострадалите и справедливи наказания в разумен срок.
Разширяване на приложението на бързото производство за 14 дни
Промените в НПК предвиждат да се премахне т.нар. незабавно производство, тъй като съдебната практика е показала, че се използва изключително рядко.
Вместо това се въвежда единен ускорен ред за разследване в досъдебната фаза – бързо производство, като той ще се прилага и по преценка на прокурора за още по-широк кръг престъпления: става дума за състави, предвиждащи затвор до 3 г., когато няма смърт или причинена тежка телесна повреда.
Срокът за разследване е 14 дни, който от една страна гарантира качеството на разследването, но същевременно е значително по-кратък от производствата, които текат по общия ред.
При бързото производство не се предвижда провеждането на разпоредително заседание с оглед бързината, но е запазена възможността делото да бъде върнато на прокурора, ако съдебният състав прецени, че има съществено нарушение, което би нарушило правата на обвиняемия. Има и защитен механизъм срещу злоупотреби с това право – съдът не може да върне повторно на прокурора делото на едно и също основание.
Бързо правосъдие и по инициатива на пострадалите
Промените в НПК разширяват и кръга на лицата, които могат да искат ускоряване на процеса, както и дават възможност това да се прави, когато делото е в съда. Освен обвиняемия и неговия защитник, това могат да бъдат вече и пострадалият, и ощетеното юридическо лице.
Съдът ще прави преценка дали разследването е забавено по обективни критерии: сложността на делото, видът и обемът на процесуалните действия, ефективността при събирането на доказателства.
Въвежда се изискване съдът да определи подходящ срок за приключване на действията, като тази разпоредба е съобразена и с критериите на Европейския съд по правата на човека, използвани при преценката дали дадено дело е разгледано в разумен срок. В съдебната фаза искане за ускоряване ще могат да правят всички страни по делото, ако са минали повече от 2 г. на първа инстанция или повече от година - на втора.
Въвеждане на дистанционен разпит на вещо лице
С оглед ускоряването на делата в съдебната фаза и липсата на конкретни специалисти в дадена област в определен съдебен район, предложените текстове дават възможност да се осъществи разпит на вещо лице от разстояние – по телефон или с видеоконферентна връзка. Така се постигат и икономии, както и използването на капацитета на експерти от национална значимост.
По този начин промените в НПК се обръщат към друг проблем на съдебната система – липсата на достатъчно експерти в някои области като ДНК-експертизата и съдебната медицина.
Забавянето на експертизи и невъзможността на малкото изтъкнати специалисти в определена област да отговорят на нуждите на съдилищата от всички краища на страната често стават причина за отлагане на дела.
Дистанционният разпит на вещи лица би решил и проблемът с ниското им заплащане и с несъразмерно ниските възнаграждения, когато делото, за което са пътували понякога стотици километри, бъде отложено по независещи от тях причини.
Съдът ще обявява в какъв срок ще е готов с мотивите към присъдата си
Текстовете предвиждат още първоинстанционните съдебни състави да обявяват при произнасяне на присъдата кога ще са готови с мотивите.
Според действащия НПК съдията трябва да публикува мотивите до 15 дни след произнасяне на присъдата, а при дело от голяма фактическа и правна сложност – до 30 дни.
Съдебната практика сочи, че наказателните състави понякога бавят мотивите с месеци, често и по обективни причини. Това отлага разглеждането на евентуалните жалби от въззивната инстанция, което нарушава чувствително правото на гражданите на защита. Дори има случаи, в които забавянето на мотивите допринася за изтичането на абсолютната давност.
Заради това промените в НПК предвиждат в заседанието, в което съдебният състав прочита присъдата, да обяви и срока, в който ще е готов с мотивите си. Така съдът може да определи и по-дълъг срок за публикуване на мотивите, когато се нуждае от повече време, но същевременно и страните ще получат някаква сигурност, че ще ги получат в указания период.
По-качествено правораздаване при корупция по високите етажи на властта
Проектът за промени в НПК предвижда и мерки за обезпечаване на качествената работа по делата, свързани с корупция по високите етажи на властта, които се следят с особено внимание и от обществото, и от партньорите ни от Европейската комисия.
С оглед компетентността и по-голямата си специализация да решава дела с висока правна и фактическа сложност, Специализираният наказателен съд вече ще гледа корупционните престъпления, за които са привлечени под отговорност депутати, министри, председатели на държавни органи, създадени със закон или с постановление на МС, ръководството и териториалните началници в Агенция „Митници“, членове на Управителния съвет на Националната агенция за приходите и териториалните директори, областните управители и заместниците им, магистратите, членовете на ВСС и инспекторите и служителите в Инспектората на ВСС.
Така се създава условие за рационално използване на специализираните съдилища и прокуратури. Заедно с това ще се разчита и на специализацията на магистратите в двете институции, за да бъдат постигнати очакванията на обществото за своевременни и справедливи наказания, когато подсъдимият е заемал висша държавна длъжност. Делата за корупционни престъпления срещу лицата на ръководни длъжности ще бъдат гледани по общия ред, но от съд с национална компетентност, и то само за изброените престъпления.
Извън посочените престъпления делата срещу тези лица ще се разглеждат от общите съдилища, включително СГС за лица с имунитет и министри.
Забрана за посочване на извършителя
Променя се и концепцията за изготвянето на постановление за образуване на наказателно производство – в него вече водещо ще е престъплението, а не извършителят. Новите текстове в НПК забраняват прокурора да посочва извършител в акта за образуване на досъдебно производство, както и да пише „неизвестен извършител“. Извършителят ще става ясен с привличането на дадено лице като обвиняем.
Промените са наложителни по няколко причини. Първо, с измененията ще се гарантира, че няма да бъде нарушавана презумцията за невинност, тъй като посочването на извършител в прокурорското постановление понякога е основание в обществото да бъдат раздавани присъди по медиите и социалните мрежи, преди още съдът да получи възможност да разгледа правните аргументи на едната и другата страна. Така съдът работи под натиск, а когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правосъдието излиза.
Второ, този текст в НПК решава и друг важен обществен проблем – нарушаването на правата на хората, срещу които с години има досъдебни производства.
Защита на жертвите на престъпления по евростандартите
Законопроектът въвежда минималните стандарти за защита на жертвите на престъпления, регулирани с директива 2012/29/ЕС. Ако пострадалият не владее български, ще има право да получи писмен превод на актовете, засягащи неговите права и интереси.
Възможностите за сплашване, вторично виктимизиране и отмъщение ще са основание за назначаване на експертиза, която да установи дали свидетел се нуждае от защита. Разпитите на такива свидетели със специфични нужди от защита ще се извършват без контакт с обвиняемия – в специални помещения, с видеоконферентна или телефонна връзка. Показанията на уязвими лица, разпитани в досъдебното производство, ще могат да бъдат неприсъствено приобщавани.
Без паралелни наказателни производства в няколко държави от ЕС
Промените в НПК изключват паралелните наказателни производства – в България и в друга държава от Европейския съюз. При образувани такива се урежда редът за обмен информация за предмета на делата, но и данни за самоличността на извършителите и пострадалите, извършените процесуални действия, наложените мерки. Предоставянето на информация може да е както по линия на наблюдаващия прокурор, така и по линия на съдебния състав. Като резултат при постигнато съгласие наказателното производство в България се прекратява, за да се води в друга държава, както и обратното.
Край на бягството от правосъдие
В продължение на измененията за незабавно изпълнение на въззивните съдебни актове, промените в НПК въвеждат същото и за касационната инстанция. Това означава, че вече и касационният съд ще е задължен да изпраща незабавно препис от решението си на прокурора за изпълнение при ефективно лишаване от свобода. Така се свеждат до минимум възможностите за укриване на осъдените на затвор лица. Тромавата процедура в момента води до голямо забавяне между влизането в сила на присъдата и изпълнението й, като е причина за множество бягства от ефективно изтърпяване на наказанието, предаде БГНЕС.
