На 20 април в Националния военноисторически музей (НВИМ) ще бъде представен нов каталог със заглавие „Нашата свобода от нас зависи. Съхраненото наследство от българските борби за независимост XVIII – XIX в.". Автор на каталога е директорът на музея доц. Соня Пенкова. Тя разказа пред Actualno.com, че в изданието може да се види най-сериозната колекция от знамена от националноосвободителните борби. Колекцията се пази в музея и включва знамена на българските доброволчески отряди, от участието в Кримската война, въстанически знамена и знамената от Априлското въстание.
Доц. Пенкова обясни, че всъщност знамето, под което избухва Априлското въстание, е съхранено. „В каталога ще бъдат представени знамето, под което избухва въстанието в Копривщица - малко известното Карловско знаме на Васил Левски. Знамето на Райна Княгиня не е готово тогава и то е осветено малко по-късно и наистина участва в борбите, но така или иначе то е унищожено и неговият оригинал не е останал. С този каталог всъщност искаме да покажем, че оригиналните знамена все още са факт и се съхраняват“, коментира тя.
В каталога могат да бъдат разгледани изображения на оръжия, лични вещи на хайдути и революционери. Доц. Пенкова обърна внимание, че е малко известно колко артефакти са съхранени от времето на борбите за национално освобождение и обединение. „Ние пазим артефакти от едни от най-емблематичните имена -от българските хайдушки войводи. В XIII век хайдутството, макар и бавно, но сигурно да преминава към други задачи, да има вече други приоритети, продължава да съществува“, коментира доц. Пенкова. Директорът на НВИМ изтъкна, че в каталога ще се срещнат имена като тези на Христо войвода, Индже войвода, Каракольо, Ангел войвода, Велчо Атанасов, капитан Дядо Никола, Иван Кулин и др.
„На всички известни имена от нашето националосвободително движение има съхранени артефакти, които могат да бъдат видяни, но и на хора, които са малко известни. Хора, които са дали своя съществен принос за българската свобода, но са останали в рамките на тази национална борба в сянката на други имена и хора, но са част от кървавата хроника на Априлското въстание и от онзи чист порив към свобода, но съчетан с ясното съзнание за необходимостта от огромната колективна жертва, която трябва да бъде принесена в името на свободата“, заяви още тя.
Доц. Пенкова заяви, че НВИМ има дълга традиция в съхраняването на материалните останки и белези не само от войните за национално освобождение и обединение, но и от национално освбодителните борби. „Вероятно единственият музей, в който са събрани толкова много артефакти, свързани с въоръжените борби за свобода и независимост от XIII-XIX. Това е една сериозна и отговорна задача, която музеят си поставя още в 30-те години на миналия век, за да води една изключително активна кампания, благодарение на която придобива голяма част от онова, което днес ние съхраняваме. Една немалка част от него ще бъде направена достъпна за първи път под формата на този каталог. Също така тази година е кръгла годишнина от отварянето на първата публична експозиция на музея през 1937 г. Това издание посвещаваме както на годишнината от Априлското въстание, така и на годишнината от отварянето на първата публична експозиция на музея“, каза доц. Пенкова.
Заглавието на каталога също не е избрано случайно. „Това е есенцията на идеолозите на българската национална свобода – идеята, че нашата свобода зависи единствено и само от нашите активни и задружни усилия в полза на общото бъдеще“, посочи доц. Пенкова.
Стана ясно, че изданието е предназначено за широка аудитория. „Текстовете, които съпровождат различните артефакти, представени в него, са написани на език, който е достъпен за хора без специализирана подготовка. Нашата цел е това, което ние притежаваме, да стане достъпно за най-широк кръг ползватели. Нашата цел е да представим широкия социален, образователен и идеен спектър на хората, които са част от тези двувековни борби за национална свобода и независимост. Този каталог, макар да е научнодостоверен и ползващ фактологията, по която основните пищещи в темата за Българското възраждане и въоръжени борби, имат единомислие - наистина е насочен към широк кръг от хора, включително към младата аудитория. Надяваме се, че тя наистина ще погледна с други очи към нашата национална свобода. Винаги, когато на децата говорим чрез визуални образи и чрез разкази за историята – това има смисъл“, обясни директорът на музея.
На 20 април се навършват и 146 години от избухването на Априлското въстание. „Изключително важна стъпка в пътя на въоръжената борба. Едно въстание, срещу което Османската империя изправя повече от 80-хилядна редовна армия и башибозук. Това значи, че въстанието не е чак толкова безобидно, колкото сякаш в годините сме свикнали да го интерпретираме. Това е едно въстание, в което участват хора с различен социален профил и хора, които имат различни идеи, но обеденени от общата цел", посочи още доц. Пенкова.
Тя припомни думите на Тодор Каблешков, на когото принадлежи гърмът на първата пушка. „Той казва, че не в куршума на кремъклийката се надява. В това той изразява мнението на цялата плеяда революционери от онова време, а именно, че това е гърмежът, който трябва да стигне "до ушите на Европа“, допълни историкът.
Според нея революционерите не са били наивници, макар да са били чисти идеалисти, а са знаели къде отиват и какво ще се случи. „Те са предприели тази стъпка, защото е била в името на свободата, в името на България. Днес това е част от нашето преклонение пред героите. Както казва проф. Боян Пенев – „преклонението пред героите е един от утешителните факти днес, защото по някакъв начин поддържа и укрепва надеждата на човечеството за някакъв ред в работите на този свят“, добави тя.
Какви други знамена от по-новата история на България се съхраняват в НВИМ - вижте ТУК.
