Онзи ден стана ясно, че чалгата е кандидатствала и вероятно ще има солидна подкрепа за развитието си от ЕС. Нададе се вой: „Олеле, ама как“… По-трезвомислещите веднага отсякоха: това е просто бизнес, направили са си проекта хората, какво толкова. Ама, как какво толкова, това е срам за България, не може… Може и още как.
Защото преди да стигне до евроодобрението си, чалгата премина през сърцата и домовете на повечето българи. Нещо повече – заела е своето стабилно място там. Почти не познавам човек, който си е признал, че слуша този вид „музика“, но явно повечето от тях правят този компромис.
„Музиката, която правим, се слуша от всички. Нека останалите не се правят на парвенюта – “О, не слушам тази музика!”, са думите на шефа на Пайнер. И е прав.
Така че воят е малко позакъснял. Ликовете на певачките вече години наред красят ученически тетрадки и други пособия. Така че явно някакво малцинство се вайка. Истината е, че чалгата е изключително популярна и обичана, заедно с изпълнителите й. Те са харесвани, малките деца мечтаят да са като тях. Те са бляскави, популярни и демонстрират висок стандарт на живот. А когато мама и тати се заклатят кръшно, припявайки – детето е спечелено за каузата! Нататък се случва това, че е много трудно да го убедиш, че всъщност не е добре да изглеждаш по този пошъл начин и така да печелиш парите си. Но как ще го убедиш, когато тези пари са по-лесни и са много?
Какво е чалгата – евтина откъм съдържание, но бляскава презентация. И на хората им харесва. Може да е фалшиво, но колко истински неща останаха във всекидневието на повечето, освен борбата за оцеляване, за задоволяването на основни нужди, като храна, дрехи, квартира. И когато нуждите са такива, потребностите няма как да са ниво.
„Но се замислете – защо пазарът не ги отхвърли, а много от хората им се радват”, потвърждава инж. Димитров.
Всеки е смачкан я от безработица, я от ниска заплата. Следват семейните кавги по този повод и така ТВ Планета ни пренася в една напудрена какофония с лесносмилаем текст. Като запеят - жената сигурно се изживява като секси мадама, а мъжът, кой знае като какво… Важното е, че ги кефи. По-страшното е, че кефи и децата, които още от 12-годишни започват да се обличат по чалга специфичния начин. И най-страшното е, че придобиват съответния начин на мислене или по-скоро липсата на такова.
Та, така – това е истината: чалгата е любимата музика в България. Въпросът е: „Как това да се промени?“. За да не стане така, че след някоя и друга година да се наложи одобряването на проект за справяне със последиците от чалга „възпитанието“, защото те няма да закъснеят.
Надали в предстоящите изборни обещания ще чуем: “Ще вземем мерки за ограничаването на чалгата?". Едва ли, кой би си „отрязал главата“ така. Защото проблемът не е в чалгата, а в това, че има нужда от нея. Значи нещо в ценностната система сериозно се е сринало, а процесът на издигане изисква много повече усилия и време.
Има ли сили българинът за това?
Автор: Е. Гигова
