Прочетете трогателната история на задомяването на Тайра.
Тайра дойде при нас както си беше с раната. Третирахме я, пък така, пък иначе, пък я водихме по други клиники, че лекувахме пак – нищо. А усмихнатото момиче не се сърдеше – продължаваше да се усмихва и да се радва на вниманието, което раната и привлича, продължаваше кротко да ни гледа в очите в очакване на следващата процедура, не загуби нищо от слънчевата си природа, не се обърка, не се разтревожи – за нея беше достатъчно, че е с нас, че я обичаме, че и мислим доброто.
Кучета като Тайра не са рядкост в приюта – стабилни, кротки, добронамерени към всичко живо момичета на средна възраст, научени от трудния живот да нямат претенции за нищо. За огромно съжаление тази група кучета се задомява бавно и трудно – не са много хората, които имат знанията и чувствителността нужни за разпознаването на идеалния домашен любимец, какъвто е всеки представител на тайро-подобната група. Да я пратим в чужбина с такъв проблем – няма начин – никой не иска да си създава сам проблемите, а Тайра има проблем с главно Пъ.
Затова, когато нашата страхотна приятелка Мишел ни се обади, че води английска знаменитост в приюта и ще вземе отново наше болно куче (както по-рано Мина, със синдром на Къшинг) беше ясно кого ще предложим. Мишел се запозна с Тайра, хареса я, обсъди с всевъзможни лекари какво би могло да се направи за нея и я пое.
Не са много хората, които умеят да обърнат внимание на всичко така, както знае да го прави Мишел. За да създаде схемата за лечението на Тайра тя е говорила не с един или двама български и британски лекари. Днес момичето има страхотно подобрение – както благодарение на описаните по-горе имуномодулатори, добра храна и живот на чисто, така и благодарение на едно иновативно лекарство, разработено в Англия за борба срещу рака при кучетата.
Тайра извади огромен късмет, че случайно пресече пътя на Мишел и завладя нейното будно внимание. Куче с такава диагноза няма как да се подобри в приют като нашия, нито има как да отиде на по-добро място, освен ако там не вземат решения хора като Мишел.
Благодарностите не стигат, няма такива думи, но знаем, че за Мишел е достатъчно, че едно добро куче ще възвърне своето здраве и ще получи своето щастие. Както си му е редът.
И отново призоваваме за съпричастност!
