Нека бъдат отсети сградите, за които има риск при разрушително земетресение. Защото такова в урбанизирана зона в България отдавна не е имало. Това каза в сутрешния блок на Нова телевизия професор Йордан Милев, преподавател в УАСГ.
Не бива да се забравя, че говорим за макрообследване, направено в края на XX век, подчерта проф. Емил Ботев, един от видните български сеизмолози.
По отношение на панелите проф. Милев обясни, че проблемът при панелките е в свързването на панелите. Поради тази причина не може да се каже дали една панелна сграда е опасна или не е опасна. Панелките изискват много сериозна поддръжка – например един теч може да доведе до нарушаване на връзките, казва той.
По отношение на тухлените сгради проф. Милев твърди, че отделните елементи са много крехки. Той даде пример със строителство в Япония в началото на XX век, когато, през 1923 година, е имало голямо земетресение и 120 хил. загинали в Страната на изгряващото слънце.
Преди 1960 година България не е имала сеизмични норми. От 1987 година са съвременните сеизмични норми в страната, които може би нямаше да влязат в сила, ако не беше земетресението в Стражица. За съжаление ние нямаме нормативи за сеизмично изследване на сградите, подчерта проф. Милев. Трябва да има закони за паспортизация на сградите – възможно най-бързо, добави той.
Същевременно проф. Ботев посочи, че няма никаква гаранция, че на 250 години на българска територия ще има разрушително земетресение. От 1901 до 1928 година в България има шест големи земетресения – над 7 по Рихтер, така че „ние сме си изстреляли патроните”, така да се каже. Сега нищо не ни притеснява. Ние сме в началото на нов период, в който може да има разрушително земетресение според статистиката, но всъщност ще сме наясно ще има ли такъв трус чак след 250 години, каза експертът.