Единадесет области в България са най-големите „донори“ на работна сила за чужди държави, основно от Европейския съюз. Това показа проучване на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ГИТ), представено на сайта на ведомството.
Още: Ето кога изплащат пенсиите и великденските добавки за април
Още: Ще има ли криза с водата през лятото? Прогнозата на доц. Илиан Господинов от НИМХ
Над 5% от населението на Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище и Хасково е заминало зад граница през последните 10 години. Предпочитаните държави са основно членки на ЕС. Водещи са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия.
По-доброто заплащане е основната причина българите да търсят работа в чужбина. Допитването показва, че близо 96% от „трудовите емигранти“ очакват по-високи заплати от тези, които могат да получат у нас. Надяват се също да спестят средства, които да им помогнат в бъдеще. Данните показват още, че тази мотивация не зависи от образование, материално положение и населено място.
В чужбина работят хора на всякаква възраст – от 18 до 55 години. Преобладават активните българи над 30 години. Повече са мъжете, но делът на жените постоянно нараства.
Още: Времето утре - 4 април 2025 г. И през почивните дни
Още: Шест училища от Югозападна България се включват в Panda Labs Schools с подкрепата на Kaufland
Според изследването, през последните години делът на хората, които заминават зад граница, бележи тенденция на спад. Част от причините са свързани с ограниченията покрай коронавируса и рецесията в Европа в резултат на пандемията и на войната в Украйна.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Погребват загинало в катастрофа с ТИР 12-годишно момиченце. Бащата с лична кауза
Проучването на ГИТ е в рамките на трансграничния проект „Сътрудничество за достойни условия на труд“ („Cooperation for decent work“), финансиран от Фонда за двустранни отношения по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021.
Цялото изследване е достъпно ТУК.
