Тематичните области и структурата на новата Национална стратегия за детето обсъди междуведомствената експертна група, която е ангажирана със създаването на документа.
Членовете й дискутираха постъпилите предложения от държавни институции, областни администрации и неправителствени организации относно приоритетите и времевия обхват на подготвяната стратегия, съобщиха от ДАЗД.
„Процесът на съставяне и консултиране осигурява включването и ангажираността на всички заинтересовани страни. Това е предпоставка за създаване на един интегриран междусекторен документ, чието изпълнение ще се приема като обща платформа за действие“, подчерта председателят на Държавната агенция за закрила на детето д-р Елеонора Лилова, която ръководи срещата на работната група.
Постигнато беше съгласие, че бъдещият стратегически документ трябва да е ориентиран към създаването на възможности за пълноценно развитие на всяко дете в България в здравословна и подкрепяща среда, която гарантира неговото достойнство, идентичност и права. Целите и приоритетите трябва да насърчават координацията и хоризонталната свързаност между институциите при реализиране на политиките за закрила на детето, като се основават на следните принципи: недискриминация, най-добър интерес на детето, право на живот, оцеляване и развитие, право на детето да бъде чуто и неговото мнение да бъде взето предвид.
Представен беше анализ на силните и слабите страни, възможностите и предизвикателствата при изпълнението на Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г. Резултатите от прилагането на политиките по отделни тематични приоритети ще бъдат взети предвид при създаването на новите цели. Ще бъдат съобразени и ангажиментите на България по редица международни документи. Най-важните от тях са: Конвенцията на ООН за правата на детето и препоръките към страната ни от Комитета по правата на детето на ООН за пълноценното й приложение, Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, Харта на основните права в Европейския съюз, Стратегията на Съвета на Европа за правата на детето (2016-2020 г.) с нейните приоритетни цели: „Равни възможности за всички деца“, „Детско участие“, „Живот без насилие за децата“, „Правосъдие, щадящо децата“, „Права на децата в дигитална среда“.
Подчертано беше, че в контекста на Целите за устойчиво развитие на ООН до 2030 г., България трябва да планира свои национални цели за постигане на глобалните, както и индикатори за проследяване на напредъка и въздействието им. Четири са областите, които засягат децата: право на живот и просперитет, право на образование, право на защита срещу насилие, право на безопасна и чиста среда на съществуване, право на равни възможности за успешна реализация.
Междуведомствената работна група взе решение да бъдат създадени две подгрупи, които да разработят структурното съдържание на тематичните области. В работата си експертите ще следват няколко основни принципи:
Поставяне на правата и най-добрия интерес на детето във фокуса на всички политики, програми, услуги, мерки и дейности, свързани с тях;
Подкрепа и овластяване на родителите и прилагане на семейно-ориентиран подход;
Осигуряване на условия за равни възможности и недискриминация;
Насърчаване и ефективно прилагане на правото на участие на децата;
Комплексност и цялостност на мерките.
Хоризонталните (междусекторни) приоритети ще бъдат насочени към повишаване на ефективността и ефикасността на политиките, програмите и съвместните действия. Чрез този подход се цели подобряване капацитета на професионалистите, работещи с деца, въвеждане на единни стандарти за гражданско участие в процеса на вземане на решения, осигуряване на публичност и прозрачност на информацията, гарантиране на стабилност и последователна оценка на въздействието на инвестициите в секторните политики, както и реална децентрализация при вземането на решения.
