Българската общност в Молдова наброява около 80 хиляди души според последните статистики. Днес българите там продължават да пазят духа, културата и спомена за Прародината.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
За изучаването на българския език в страната, за приноса на България в образованието на българчетата там - от Actualno.com разговаряхме с доц. д-р Елена Рацеева, която е председател на Асоциацията на учители българисти в Република Молдова и заместник-председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова.
Българският дух в Молдова
Тя подчерта, че българският дух е оцелял със спомена за Прародината, с народните песни, легендите, преданията и приказките и с българския диалектен език, запазен в семействата.
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?
„През 80-90-те години на ХХ век – мощен импулс на родолюбивата дейност на писатели и поети, журналисти, учени и учители, доведе до системно изучаване на българския език в училищата и до организиране на български културни дружества“, разказа още доц. Рацеева. ОЩЕ: Стари портрети напомниха на депутатите за подвига на бесарабските българи в Освобождението (ВИДЕО и СНИМКИ)
Изучаването на български език днес
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Доц. Рацеева разказа, че сега в Молдова има 26 училища, в които се изучава Български език и литература и История, култура и традиции на българския народ, като отбеляза, че по-рано учебните заведения, в които това се е случвало, са били повече от 30.
Броят им намалял през годините, заради така наречената „оптимизация“, в рамките на която са се закривали селските училища, поради недостатъчен брой ученици.
„Не става дума за българските училища в Молдова, а за молдовски училища с български контингент учащи се, които в учебния си план имат от 1. до 12. клас часове по родната словесност. Също така от 1. до 9. клас имат 1 час седмично История, култура и традиции на българския народ. Иначе българско е само едно училище в Молдова – Българско неделно училище към Научното дружество на българистите в Република Молдова. Тук занятията се провеждат в почивните дни – в събота и неделя. Има няколко слети паралелки 2-4 клас, 5-7, 8-9, 10-12 клас“, уточни доц. Рацеева.
Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.
Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)
Приносът на България за образованието в Молдова
„България оказва сериозна помощ още от самото начало на преподаването на Български език и литература и История, култура и традиции на българския народ“, категорична е доц. Рацеева.
Тя изброи, че Прародината помага с учебници и книги; курсова подготовка на учители от Молдова в Габрово, София, Велико Търново, Русе, с подготовка на специалисти чрез обучение на бесарабските българи в българските висши училища и конкретни дарения за подобряване на материалната база на училищата.
„Изключителна помощ се осигурява чрез проекта на българското Министерство на образованието и науката „Роден език и култура зад границата“. Училищата получават допълнително финансиране за необходимото: носии за етнокултурните училищни състави – танцови и вокални“, добави още доц. Рацеева.
Тя отбеляза още, че много сериозен принос в образованието на български език имат и делегираните от България преподаватели: Никола Караиванов, Иван и Мария Стоянови, Кирилка Демирева, Кирил Цанков, Димитър Михайлов, Марияна Георгиева, Мария Натина, Катерина Данаилова, Мария Делибалтова, Донка Николова и други.
По думите й с делата си те оставят много добър спомен за себе си в българската общност в Молдова.
„И става дума не само за филолозите и историците, да не забравяме и музикантите и хореографите, благодарение на които имаме толкова качествени изпълнения на „Родолюбие“ от Тараклия, на младите артисти от Твърдишкия музикален колеж, от лицея „Христо Ботев“ в село Валя-Пержей и много други“, добави още доц. Рацеева. ОЩЕ: Пазители на родното: Как българското четмо и писмо оцеляват отвъд границите и дори по време на война?
