Всяка гилдия има свой покровител. На занаятчиите е св. Спиридон, един от великите чудотворци от IV век. Като епископ в град Тримитунт на остров Кипър той участвал в прочутия Никейски събор. За да убеди опонентите си в своята правота и Божията истина, стиснал в ръката си керемида и станало чудо - от единия край на керемидата лумнал огън, а от другия й край потекла вода. А когато за първи път се опитал да направи съд от глина, не сполучил. Много се старал, но все не успявал, защото глината се лепяла по ръцете му. Разплакал се, сълзите му падали върху сухата глина. Така разбрал, че трябва да я замеси с вода. С лекота направил съд и го опекъл. Оттогава грънчарите го почитат за свой светец, а до колелото държат паничка със "сълзите на грънчаря".
Да видя спазва ли традицията да има паничка до грънчарското си колело, отивам на гости при майстор Куман Жеков. 2 дни преди уговорената ни среща майсторът получи специална грамота в категория „Занаяти“ в кампанията „10 причини да остана в моята Враца“, която му бе връчена от кмета Калин Каменов. Намирам го в ателието му, а наоколо под сянката на големите дървета тичат три деца. За почивка в горещината се отпускат на хамака, опънат между две дървета и чакат Куман да ги повика да опитат да измайсторят нещо на грънчарското колело.
Питам го как един кореняк харманлия попадна във Враца? "Бях дошъл на гости във Враца и съвсем случайно минахме през тази уличка – тя е част от ЕВК “Софроний Врачански“. В двора на Димитраки Хаджитошевата къща има ателиета на майстори от Задругата на художествените занаяти. Една позната помолих, да попита в общината и казаха, че едното ателие е свободно. (Това е бившето ателие на Николай Дойнов – бележит етнограф, майстор, врачанин, когото всички обичаха). Даже тогава се снимах пред това ателие и си казах, че то ще моето. Просто обстановката ме грабна. Аз в Харманли си имам ателие, имам си и пещ, голямо е, с двор, с всички удобства, с валяци, които мелят глината", обяснява той.
Но така или иначе, срещнал любовта във Враца - жената, с която сега живее. Има дъщеря и от нея - внуче. Щерката също прави керамични композиции - чаши с керамични апликации. Малкият, чиято снимка ми показва, е сред всички грамоти и награди, изложени на стената на ателието.
"Същевременно с това и кметът беше разбрал, че има грънчар и ми се обади да ме покани на панаира. Имам лозя в Харманли, работя все още на пещите в тухларната и казах, че съм зает и не мога да дойда на Врачанския панаир. Но се стягам ноември месец да дойда да работя във Враца в новото ателие. Дойдох на 6 ноември преди 3 г. Не бяха уредени още формалностите, но докато се нормализира всичко, започнах да работя на терасата в апартамента в “Дъбника“ и за 15 дни изкарах стока. На 14 февруари влязох в ателието – на Трифон Зарезан, ремонтирах, боядисах", разказва още майстор Куман.
И продължава: "Кръстен съм на дядо ми Куман, известен род в Харманли. Внучето ми е Константин – взе ми буквичката. Ето там снимките. Постоянно работеше с мен глината. Сега е в Пловдив с майка си. Завършил съм Техникум по керамика в Попово. Имаше паралелка по художествена керамика. В казармата работих като художник, бях приет в Станке Димитров за учител, но само семестриално го завърших. Минах през много професии, докато намеря себе си.
Има едно Ново село - до Харманли. Там бяха отворили завод за керамика. Покани ме началникът и станах грънчар. После, когато напусна той, сложиха мен за началник цех. Пак не ме огря да работя керамика, защото началникът си има документации и т.н. За сметка на това от договарянията в Пловдив, се запознах с един началник от Бусинци, Трънско - навремето голям грънчарски център. Заради тях зарязах работата в завода, забрах семейството и всички заминахме за Бусинци. Постепенно започнах да се уча и за 2 години успях. Явих се на изпити към задругата, приеха ме. Тогава ми разрешиха да си отворя работилница в Харманли.
От 1986 г. – бях първият в Харманли, на когото разрешиха частна практика. Близо 20 г. работя антична керамика - ритони, лампи, вази, гръцки кратери, маски, ритуални съдове. Работя много често за музеите."
Реплика на Рогозенското съкровище с грифоните ми показва на рафта с новите съдове.
"Имаше с Херкулес, но я взеха преди 20-ина минути и не мога да ви я покажа. Лампи имам, изцяло, намерени тук, неолитки често работя, идолчета, на Богинята майка, изцяло антична. Графитокерамиката я започнах преди 3 г. в чест на моя колежка от В. Търново. Много се харесва. Искаха на изложба да ходя с нея до Япония… В Пловдив още стои една такава моя изложба в Стария град. Работя купичките за събора на Леденика, за съдовете за сватбата. Много бройки са, всяка година се увеличават… 3000 тази година. Една по една…", казва врачанският майстор от Харманли и се усмихва.
"Така казва за мен кметът Калин Каменов, а аз не искам да го опровергавам, защото откакто съм тук имам работа, много неща съм направил. Ето вчера имам грамота. Ако почнем да ги броим имам само 2 награди от Харманли, от Орешака, от Румъния", казва майсторът.
Питам го какво още иска да направи, да изработи. "Много пъти са ме питали и винаги го избягвам този въпрос. Аз в керамиката съм си изградил един мой стил, но като планове най-много ми се иска да направя един пленер. На майсторите, тук на това място – Национален пленер на майсторите от истинската задруга. Мечтата ми е да го направя тук в Етнографския комплекс. Тая година отиваме на пленер на грънчарите. Все чужденец ги е взимал наградите досега. От 5-8 септември в Етъра съм поканен. Обречена е на мен наградата тази година - моята керамика е по-различна. Още от декември ме поканиха, а днес пристигна и формулярът за участие.
2 години излагам на Врачанския панаир, грънчарското колело е там с мен. Деца, възрастни идват при мен. Искат да ги науча. Зависи от човека колко време ще отнеме. Например Надя, която е преподавател в Медицинския институт и съпруга на художника Росен Рошпака, излезе много упорита, стана цяла година идва. Може да прави сама неолитни фигурки. Купи си грънчарски колело вече", разказва майстор Куман.
"Мангановите, състарените съдове, яий ги ето там са… На моменти дори много мои предмети са се продали за оригинали. Моя стока има спряна на митници, после полицаите ми се обаждат", обяснява още той.
Какво още го радва в живота, освен глината, питам майстора. "Аз съм рибар, ходя в Харманли за риба. Раци ловя. Другото ми хоби са лозята. Имам Харманлийско вино. Насадил съм си дървета тук, дори имаше оплаквания срещу мен. Направил съм го за децата", посочва Куман и ми показва пред ателието паното с надпис на П. Славейков от “Извора на белоногата“. Лятото ще си работя, за пленера ще се готвя. Забавил съм много поръчки. Започвам промишлено да правя сачове. На 2-ма човека ще осигуря работа", разказва плановете си майсторът от Харманли.
Питам го има ли си девиз, а той ми отговаря така: "Вече отмина онова време с девизите, нали знаеш… Просто годините ни свалиха на земята. Това е девиз на старите грънчари: “Ти щом си станал майстор-грънчар и пенсия да вземеш няма да видиш пенсионерски години. Няма да седнеш да си гледаш старините“. Всички майстори, които съм познавал досега, така са си отивали от този свят – на грънчарското колело, една любов завинаги. Грънчарят си умира грънчар", заявява гордо и с любов Куман.
Ако искате да видите майстор Куман, елате на Врачанския панаир в средата на септември. Ще си поизцапате ръцете с неговата глина. Някоя фигурка може да си направите, пък може и да ви хареса така, както глината е завладяла сърцето на майстор Куман за цял живот.
