И през 2017 г. броят на трудоспособното население в България продължава да намалява. Заради демографската криза излизащите в пенсия хора биват заместени на пазара на труда от недостатъчен брой младежи, което поставя икономиката и социалната система в риск.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31 декември 2017 г. това съотношение е 64. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Това показват данните на НСИ за населението и демографските процеси в България през 2017 г.
Към 31 декември 2017 г. населението на България е 7 050 034 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2016 г. населението на страната намалява с 51 825 души, или с 0.7%.
Мъжете са 3 422 409 (48.5%), а жените - 3 627 625 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 060 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2017 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 481 908, или 21.0% от населението на страната. В сравнение с 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – с 4.1 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.4%, а на мъжете - 17.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.3%), Габрово (28.2%), Кюстендил (26.9%) и Ловеч (26.6%). Общо в деветнадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.2%, и Варна - 18.6%.
Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19.4%. Най-висок е този дял в Италия (22.3%), следвана от Гърция (21.5%) и Германия (21.2%). Общо в шест страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2017 г. децата до 15 години в страната са 1 004 376, или 14.3% от общия брой на населението, като спрямо 2016 г. този дял се увеличава с 0.2 процентни пункта. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.4%, и Бургас - 15.5% от населението на областта. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян и Габрово - по 11.5%.
Делът на най-младото население в ЕС-28 в началото на 2017 г. е 15.6%, като най-нисък е в Германия (13.4%) и Италия (13.5%), а най-висок е в Ирландия (21.1%) и Франция (18.3%).
Към 31.12.2017 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 54.5%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2016 г. този коефициент е бил съответно 44.5 и 53.4%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 50.3%, отколкото в селата - 67.5%. Във всички области на страната, този показател е над 50.0% с изключение на София (столица) - 46.3%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин (70.3%), Ловеч (66.5%) и Габрово (65.8%).
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.6 години в края на 2017 година. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.6 години, а в селата - 46.3 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2017 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години за жените и 64 години за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2017 г. е 4 248 000 души, или 60.3% от населението на страната, като мъжете са 2 233 000, а жените - 2 015 000. През 2017 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 56 000 души, или с 1.3%, спрямо предходната година. Към края на 2017 г. над трудоспособна възраст са 1 736 000 души, или 24.6%, а под трудоспособна възраст - 1 066 000 души, или 15.1% от населението на страната.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2017 г. това съотношение е 64. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.
Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 84, Варна – 71, и София (столица) - 70 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 44, и Габрово, Перник и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Към 31.12.2017 г. в градовете живеят 5 181 755 души, или 73.5%, а в селата - 1 868 279 души, или 26.5% от населението на страната. Към края на 2017 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села.
Населените места без население са 162. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 61, 58 и 11. В 1 172, или в 22.3% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 000 души са шест града в страната, в които живеят 34.1% от населението на страната.
Към края на 2017 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини. Половината от населението на страната (50.0%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 756 000 души, или 10.7% от населението на страната.
През 2017 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2016 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.8%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.3%. Най-малка по население е област Видин, в която живеят 86 927 души, или 1.2% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 325 429 души (18.8%). В шестнадесет области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят 30.1% от населението на страната. Шест области са с население от 200 хил. до 300 хил. души и обхващат 20.2% от населението на страната. Шест са и областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.0%). Само две области - София (столица) и Кърджали, увеличават населението си през 2017 г. спрямо 2016 г. - съответно с 0.1 и 0.2%. При всички останали области има намаление, като най- голямо е за областите Видин - с 2.2%, и Смолян - с 2.0%.
Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 72 общини с население под 6 000 души живеят едва 3.9% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 41.0% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 325 429), следвана от общините Пловдив (345 213) и Варна (344 748). Най-малката община е Трекляно - 798 души. Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
