„Заедно трябва да намерим най-подходящия метод на работа и финансиране на агенцията за борба с градушките“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на среща с представители на общини, застрахователи и земеделски производители. Той подчерта, че темата за мерки за разширяване на противоградовата защита следва да се реши в публичен дебат.
В перспектива моделът на борба с градушките би следвало да бъде финансиран не само от държавата, но и от земеделските производители, застрахователите и общините.
„Не искаме да правим нещо, с което държавата да абдикира от отговорност и е наш ангажимент е да предложим разумен и ефективен подход за развитие на противоградовата защита, с което агенцията да подобри начина си на работа“, каза още министър Порожанов, цитиран от пресцентъра на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
По време на срещата началникът на кабинета Атанас Кацарчев направи презентация на тема „Противоградова защита в България – състояние и перспективи“. Целта на мерките е максимално да се защити обработваемата земя, трайни насаждания и смесено ползване и да достигнат 90 % покритие на земеделските площи, както и 60% в урбанизираните територии, заяви Кацарчев. Той поясни, че това може да бъде постигнато с разширяване на системата и защитаваната територия постепенно чрез използване на два способа – ракетен и самолетен. Направено е предложение за доизграждане на системата с 4 допълнителни радарни станции. Ракетният способ до 2020 година може да бъде разширен с изграждане на 63 нови ракетни площадки и 2 командни пункта в с. Тъжа и Любимец.
Най-силно застрашените области следва да бъдат защитени с ракетен способ, заяви от своя страна изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Борба с градушките” инж. Ваньо Славеев. Подходът със самолетния способ е най-подходящият и евтин начин за защита на останалите зони на страната като гарантира 60% покритие, допълни още той.
