Бедните българи са 23,8 процента от населението или близо 1 660 000 души, а целта е до 2022-ра година делът им да намалее на 22,5 на сто. Това е записано в Плана за действие за изпълнение на националната стратегия за намаляване на бедността, предава БНР. Документът е качен за обществено обсъждане на сайта на МТСП.
В проекта на документа се подчертава, че поставената национална цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 година не е изпълнена. Напротив, за периода 2008-2020 г. става ясно, че броят на лицата, живеещи в бедност, се е увеличил с около 28 000 души спрямо базовата 2008 година. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, е липсата на икономическа активност и участие на пазара на труда.
Ключов приоритет в националния план е и интеграцията на пазара на труда на неактивни и безработни, в това число продължително безработните.
Планират се мерки за насърчаване на заетостта на родителите, съвместяване на професионалния и семейния живот, включително чрез гъвкави режими на работа, разширяване на мрежата от услуги за ранно детско развитие, осигуряване на достъп до здравни грижи, финансова и материална подкрепа на семействата с деца, подобряване на жилищните условия и други.
Припомняме, че по данни на Националния статистически институт(НСИ) от края на април всеки четвърти българин няма достатъчно пари, за да се храни добре. 25,6% от населението на страната или 1,8 млн. души живеят в домакинство, което не може да си позволи през ден да яде месо, пиле, риба или вегетарианския им еквивалент, показват данни на НСИ за бедността в страната. Много от българите нямат никакви спестени пари, които да използват при необходимост. 43,5% от домакинствата или над 3 млн. българи не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани разходи, като например неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.
19,4% от населението живее в материални лишения, т. е. не може да си позволи 4 от 9 основни стоки и услуги, показват данните на НСИ. Освен че много хора не могат редовно да ядат месо и да посрещнат със собствени средства неочакван разход, 27,5% от населението на страната се ограничава при отоплението на жилището си заради недостиг на пари. Почивката също е твърде скъп лукс за много хора. 40% от домакинствата в страната не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, включително посещение в техен втори дом или при приятели и роднини. Близо 24% от домакинствата са имали затруднения при плащането навреме на вноски по кредити, наеми или сметки за ток, вода и парно. 18,2% от домакинствата пък нямат кола. През 2020 г. линията на бедност общо за страната e доход в размер на 451 лв. средно на месец на човек от домакинство. Линията на бедност се изчислява като 60% от средния доход на човек. Под линията на бедност през 2020 г. са били 1,659 млн. души, или 23,8% от населението на страната. В сравнение с предходната година линията на бедност нараства с 9,2% благодарение на повишаването на доходите. Но наред с това и делът на бедното население се увеличава - през 2019 г. под линията на бедност са били 22,6% от хората в страната. Социалните помощи имат съществено значение за намаляване на бедността, посочват от НСИ. Ако в доходите на домакинствата останат пенсиите, но се изключат другите социални плащания - обезщетения, помощи за деца и добавки, то под линията на бедност щяха да са 29,9% от населението. Безработните имат най-голям дял сред бедното население на страната. Но 9,7% от работещите българи също попадат под линията на бедност. В групата на бедните влизат 8,4% от хората на пълно работно време и 33,6% от тези на непълно работно време, показват данните на НСИ. През 2020 г. 38,5% от децата в страната живеят в лишения. Т. е. родителите им не могат да им осигурят поне едно от общо 13 основни неща, от които имат нужда. Например близо една трета от децата или 31,7%, не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината. Близо 30 на сто от децата нямат екипировка за игри навън като колело, ролери или кънки. Редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и т. н. са твърде скъпи за 27,3% от децата.
Още: Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите у нас е над 8 пъти
