"Какъв ден е... За някого - денят на Преврата, за другиго - денят на Демокрацията, за трети - Денят на Банана, за четвърти - денят на разрушението, за пети - краят на една илюзия и т.н. и т.н," пише юристът Костадин Петков в социалната мрежа Фейсбук.
Споделял съм , че прословутият Пленум, без да знам, съм го преживял в Берлин, където вътрешните войски на ЩАЗИ, организираха колоните от немски граждани , които преминаваха от източен в западен Берлин...
И аз там, пресичах Чек Пойнт Чарли, с черно куфарче, в което имаше две тетрадки, четка и паста за зъби , няколко химикалки и прословутите 30 марки, които ми се полагаха за командировка....
Но както и да е....
Минаха си ей така 31 години, и горе долу по-равно съм живял и в едното и в другото време...Влюбих с в жена ми през онова време, тогава се родиха децата ми, а внуците сега...
Помня Чернобил, помня Русенските майки, помня Кристал, помня бул. Сливница, помня Казанлък и сбирките на Подкрепа там...Помня и големите митинги , запаления Партиен дом, където днес набутаха народното събрание...., помня стачките , помня празните шосета през 97, демонстрациите 2012 и 2013 , лятото на 2020 и протестите срещу корупцията облечена във власт....
Свидетел съм на опашките пред Терминалите и майчините сълзи на сбогуване...
Свидетели сме и днес, когато изцяло разнебитеното здравеопазване се клатушка като ветроход всред океански щорм, от един вирус...където болници се превръщат в морги поради липса на медицински грижи, а лекари и сестри плачат от изтощение ...
Явно не си научихме урока от Тодор Живковото време, че със снишаване не става и че само знаещи и можещи могат да решат проблемите и задачите, които общество и живот поставят пред всички ни...
Над сто хиляди завършиха добри университети, но не повече от 10% от тях се върнаха у нас...Останаха хъшове отишли нанякъде за късче бел леб, както пее Влатко Стефановски...
Последните дни прочетох една чудесна книга ...Чамкория на Милен Русков, един пантеон на една епоха от 1925 година, която намира своето отражение днес...И последици....Не, още не съм дозрял да постна нещо за този роман, и това ще стане.... Но явно и вторият ни акъл не струва...За първият е ясно...
Днес не е време за празнуване...Пир по време на чума...
И тъй - на Чумата хвала́!
Без смут от гробната тъма,
без страх от смъртно наказание,
ний пием вино и жени -
и розовото им дихание
е с Чума пълно... може би!"
