Младите хора в България не са стратегически приоритет на държавата, независимо от декларираната подкрепа за тях, а необходимостта от нов консенсус за важността на младите трябва да бъде в основата на бъдеща структурна реформа в сектора. Това е един от основните изводи след провелата се кръгла маса "Перспективи и предизвикателства пред младите хора", организирана от парламентарната Комисия по въпросите на младежта и спорта във вторник в Националната спортна академия.
По време на събитието бяха представени докладът "Изследване на младежта в България - Оптимизъм за личността, песимизъм за обществото" на Фондация "Фридрих Еберт", "Предварителен анализ на планирането и изпълнението на държавната политика за младежта 2010-2024 г.", изготвен от Национален младежки форум, както и два доклада на Министерство на младежта и спорта.
Според данните са налице структурни проблеми за дълъг период от време при различни правителства и политически сили, а решаването на тези нередности в уредбата няма как да бъдат решени с подобряване на текущото състояние, а са необходими сериозни структурни промени като закриване на дирекция "Младежки политики", създаването на нова институция и изграждане на по-голям капацитет на база съществуващата експертиза.
Още: "Не сме тук, за да бъдем удобни": Младежите на Карлово показаха жълт картон на кмета Кабаиванов
"Говорим си интересни слова колко са важни младите хора, но нека си пуснем новините и да чуем колко са ни важни. Въпросът е да поставим фокуса върху младежката политика, която се занимава със свободното време на младите хора - това не е просто спорт. Говорим си за дейностите в младежките центрове, в младежките организации и за диалог между организации и институции. На дневен ред не е да си кажем едни данни за младите, а да се вземе решение. Надявам се да си отговорим на въпроса не декларативно и фасадно, че младите са приоритет, а да говорим за реалните действия и резултати. Не може младите да стоят в периферията на изпълнителната власт. Младежката политика е разговор за бъдещето и как ще отстояваме нашите национални интереси като общество", обясни по време на откриването председателят на Националния младежки форум (НМФ) Атанас Радев.
Ключовите изводи в анализа на НМФ, който е и националния младежки съвет на България по изпълнение на Диалога на ЕС по въпросите на младежта, сочат редица структурни проблеми:
- Хората, ангажирани с младежките политики в структурата на Министерството на младежта и спорта, са пренебрежимо малко – едва 17 от 186 щатни бройки;
- Разходите за дейности по младежките политики системно намаляват;
- Налице са системни забавяния при разработването на ключови документи;
- Националните програми за младежта се изпълняват с проблеми – липса на предвидимост, последователност и проследимост;
- Основните инструменти за координация на младежките политики не функционират пълноценно;
- Политиката за младежта не се базира на данни – липсват текущи и последващи оценки на въздействието на ключови документи;
- Младежкото участие често е формално, а не ефективен инструмент за подобряване на политиките;
- Финансирането на Националната стратегия за младежта (2010–2020 и 2021–2030) е непоследователно и не съответства на ръста на БВП или на публичните разходи, заложени в държавния бюджет.
Още: 18 години по-късно: Ще има ли Закон за доброволчеството? Парламентът с поредни стъпки (СНИМКИ)
Има ли проблем според държавата?
Докладите на Министерство на младежта и спорта бяха представени от ресорния заместник-министър Петър Младенов, който обясни, че на този етап 87 от 132 изследвани общини нямат предвиден бюджет за младежка политика, а само 31 от 132 общини имат действаща стратегия за младежта. Според изследванията едва 36 от 132 общини предоставят възможност за реално младежко участие.
По време на дебата относно представените данни десетки младежки организации, представители на общността, младежки работници и центрове изразиха емоционалните си позиции в подкрепа на структурните реформи, предлагани от НМФ. Всички те се обединиха около позицията, че въпреки политическите декларации, младежките политики не са стратегически приоритет за държавата.
От своя страна председателят на парламентарната комисия Габриел Вълков и бившия зам.-министър на младежта и спорта Яничка Труева декларираха съгласие и готовност за съставяне на работна група към комисията с участието на граждансия сектор, която да изработи и съгласува бъдещите промени в Закона за младежта. Анализът показва структурни проблеми, натрупвани в продължение на над 15 години, независимо от това кое правителство е на власт. Липсата на дългосрочна визия, финансиране и институционален капацитет водят до неглижиране на младежките нужди и потенциал. Сред ключовите предложения на НМФ бяха:
- закриване на дирекция "Младежки политики" към ММС;
- създаване на нова, самостоятелна структура с ясен мандат, бюджет и капацитет за управление на младежката политика;
- въвеждане на национален стандарт за младежка работа и нормативна регулация на младежките центрове, младежки работник и младежка работа;
- възстановяване на системата за оценка и мониторинг на стратегическите документи в областта на младежта;
- финансово обезпечаване на младежката работа и реална подкрепа за младежките организации.
Събитието ясно показа, че диалогът трябва да премине в действия. Участниците се обединиха около нуждата от по-чести срещи и дългосрочна колаборация между институции и младежки организации. "Младежката политика не е нито лява, нито дясна - тя засяга всички ни", посочи още Вълков, поставяйки началото на нов етап в усилията за реална промяна.
Още: Министерство за младежта: Политиците заговориха за голямата промяна в дебат с младите хора (СНИМКИ)