74 младежи влязоха в обувките на народни представители, за да докажат, че младите хора имат отношение към политическите процеси в страната.
В рамките на Академията за младежко участие участниците не просто развиха компетенциите си за гражданското общество, но и развиха 14 проекта, с които да работят с институции и младежи на местно и национално ниво. Кулминацията на Академията беше симулацията на Първото Младежко Народно събрание, където участниците имаха възможност да представят 15 законопроекта и декларация, с която настояха пред народните представители от 49-ото Народно събрание младите хора да не бъдат на заден план при формирането на политиките, които пряко ги засягат.
Още: Изненадващи данни: Младите българи гласуват все повече на изборите
През последните 2 години Академията за младежко участие, организирана от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите успя да достигне до над 400 младежи от цялата страна да развие техните умения и да им даде нужните познания за работа с властимащите. Всичко това се случва на фона на установените нагласи, че младите са аполитични и неактивни. В последния годишен доклад за младежта от 2019 г. е посочено, че едва 3% от младите хора в България се интересуват от политика.
"Въпреки десетките години работа, младите хора и младежките политики са приоритет само на думи за нашата държава, заяви Даниел Джинсов - председател на Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите, по време на пресконференция пред БТА.
Той подчерта, че липсата на фокус върху младежките политики е проблем, който трябва да бъде адресиран. “Проекти като Академия за младежко участие изграждат бъдещи лидери и политици, които да знаят, че когато правят политики трябва да се допитват до нуждите на хората", коментира Джинсов.
Проектът оказа значително влияние върху личното и професионалното развитие на участниците. Един от най-младите общински съветници в страната - Георги Данов, сподели, че именно Академията го е вдъхновила да се кандидатира за тази позиция. Кристиян Ангелов, председател на Национален ученически парламент, заяви, че Академията му е дала увереност и умения за публично говорене и водене на дебати.
Още: Нови избори - нови надежди за младите хора: Кога ще се обособи Министерство на младежта?
В последния етап на Академията “Осъществяване на планирани инициативи” участниците са работили по 14 инициативи, част от които са в дългосрочен план и на този етап работата по тях продължава да тече. По време на пресконференция за представяне на резултатите от Академията, Кристиян Ангелов разказа за проведеното от него и екипа му проучване сред 80 младежи на територията на Община Правец за създаване на Общински младежки съвет. На този етап младежите работят с общината по процеса на създаването му. Десислава Гинчева от Пловдив сподели за инициативата за повишаване на финансовата грамотност сред младежите в София и Пловдив, включваща обучения с участието на над 80 младежи. Алекс Илиев и Иван Христов от Ямбол организираха среща с успешни личности, включително филантропа Милен Врабевски, пред аудитория от 120 души. Това са само част от успешните инициативи, проведени от участниците, достигнали до над 2000 човека от цялата страна.
Партньор в проекта е и Национален младежки форум - най-голямата най-голямата младежка платформа в България, която обединява в състава си над 30 младежки организации от цялата страна. По думите на Христо Радославов, експерт комуникации и партньорства на организацията "Академията за младежко участие е един от най-успешните проекти за капацитет и качествено младежко ангажиране. Тя е площадка за практическо обучение в демокрация и младежка активност."
Академията за младежко участие се реализира от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите в партньорство с Национален младежки форум като е финансиран от програма Еразъм+ на Европейската комисия, администрирана от Център за развитие на човешките ресурси.
Снимки: Национален младежки форум
