Служители на Централното управление на Агенция „Митници” са депозирали днес в Министерския съвет отворено писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов.
Писмото само за един ден беше подкрепено с подписите на 270 служители, и то в най-активния сезон на отпуски. В писмото служителите излагат в 7 точки основните си възражения по повод местенето на централата на Агенция „Митници” от София в Русе, както и основните си искания към премиера – стопиране на прибързани, немотивирани промени в нормативната уредба, свързани с преместването извън столицата; изготвяне на подробна финансова обосновка с оглед изчисляване на точната цена на преместването, както и последващите разходи, свързани с промяната на седалището; подлагане на реална широка обществена дискусия на всички икономически и социални аспекти, свързани с административната реформа.
Протестът на експертите от Централно митническо управление ще се проведе утре, 19 юли. Ще започне в 17:30 ч. от Централно митническо управление (все още в София), ще мине по улица Раковски и ще завърши с митинг пред Министерство на финансите.
Публикуваме писмото без редакторска намеса:
ДО
ГОСПОДИН БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
О Т К Р И Т О П И С М О
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Във връзка изнесените в общественото пространство мотиви за преместване на седалището на Агенция „Митници” - Централното митническо управление (ЦМУ) от София в Русе, които включват по-конкретно:
− създаване на нови работни места;
− икономическо съживяване на региона;
− преместване на Централата по-близо до бизнеса;
− изместване на ЦМУ от вътрешността на страната към границата,
както и с публикувания за обществена консултация Закон за допълнение на Закона за администрацията, ние, служителите на Агенция „Митници”, изразяваме следните принципни възражения:
Първо, от изключителна важност е да се знае, че разходите, свързани с промяната на местонахождението на ЦМУ, имат няколко аспекта:
− Разходи за физическо преместване – освен огромните количества документация и офис-техника, ще се наложи и преместване на чувствително специализирано оборудване. Демонтирането, транспортът и монтирането на специализираното оборудване на Централната митническа лаборатория, както и специализираните складове по наша предварителна оценка ще струва над 900 000 лева. Цялото това оборудване и техника следва да се инсталират на място, което е подходящо за целите на митническата администрация. Оборудването на Централната митническа лаборатория е на стойност над 4,5 млн. лева. Акредитацията на Централната лаборатория при промяна на местонахождението ще бъде прекратена, както и самата дейност за период не по-малък от 2-3 месеца и то в случай, че разполага с настоящите си служители в пълен състав. Митниците на територията на западната половина на страната ще останат без възможност за лабораторно обслужване и транспортните разходи за и рисковете при транспортирането на проби на значително разстояние също ще нараснат. Изграждането на нови помещения ще коства още поне 400 000 лева.
− Разходи, свързани с повторното изграждане на информационните системи на митниците – В ЦМУ е локализиран комуникационният център на митническата администрация. Той свързва ЦМУ с 10 митници и 66 митнически бюра и пунктове. През него се осъществява електронният обмен с ЕС, и респективно информационните системи на другите държави членки, както и към другите централизирани структури от държавната администрация, като Национална агенция за приходите, Разплащателна агенция, Банксервис, Национална следствена служба, Главна дирекция „Гранична полиция”, Национален статистически институт.
ЦМУ е водещо по отношение на предоставяне на електронни услуги за бизнеса. За целта е изградено сървърно помещение, при което са спазени всички изисквания по отношение на резервираност на комуникационни линии и електрическо захранване. Оборудването на ново подобно помещение възлиза на минимум 200 000 лева. В ЦМУ има над 120 единици скъпа и чувствителна техника от най-висок клас, за местенето на която трябва да се осигури скъп специализиран транспорт и да се ангажират, на пълен работен ден, експерти от световно известни фирми от ранга на IBM. Ще бъдат загубени и редица вече придобити международни стандарти, които ще трябва да се възстановят със значителни разходи и време.
През 2007 г. преместването, конфигурирането и пускането в експлоатация на комплекса от машини (3 броя) отговорен за съхранението и архивирането на данните от Българската интегрирана митническа информационна система, струваше 35 000 лева, като разстоянието, от което бяха докарани беше в рамките на 1 км.
Към момента електронни услуги използват над 4600 регистрирани търговци, от които 750 имат изграден и конфигуриран директен достъп до сървъри в ЦМУ за подаване на акцизни и митнически декларации, включително и международен съюз за автомобилен транспорт (ИРУ). Обслужването и регистрацията на тези търговци е изцяло от компетентността на ЦМУ. Преместването и преконфигурирането на устройствата на Агенция „Митници” е разход както за агенцията, така и за търговския сектор в един изключително труден икономически период.
ЦМУ е водещо и по предоставяне на централизираните услуги от комплекса на Българската интегрирана митническа информационна система (БИМИС). Към момента в него са разположени сървърите на приложенията и базите данни на над 30 приложения, функциониращи в денонощен режим на работа. През тях минава и се осъществява контролът на целия входно-изходен поток от и към България и Европейския съюз. Като външна граница на ЕС това ще създаде затруднения и на другите държави членки, които изпращат информация към България задължително по електронен път за задействани операции. Спирането на тези системи и минаването на аварийна процедура (подаването на декларации на хартиен носител) ще повиши неимоверно риска от допускането на опасни за здравето и обществото стоки на територията на страната и Европейския съюз Ще се повиши и рискът за „стандартните” контрабандни стоки като цигари, алкохол и горива, както и възможността за корупционна дейност.
Към днешна дата, към Системата за контрол на измервателните устройства, станала по-популярна с причините за отнемането на лиценза на „Лукойл”, има конфигурирани над 300 склада, които предават данни в реално време отново към ЦМУ. Преконфигурирането на индустриалните компютри ще отнеме много време и пари на собствениците на тези складове, които само преди около година бяха натоварени с изпълнението на тези изисквания.
Двете акцизни системи за подаване на акцизни декларации и за движението на стоки под режим на отложено плащане на акциза, така наречените ПАД-ове, осъществяват контрола в сектора на акцизните стоки. Спирането дори и само за един ден на този огромен комплекс от системи и компоненти ще доведе до огромни задръствания по границите и ще представлява финансови загуби , както за икономическите оператори, така и за държавата по отношение на пропуснати ползи. Така се увеличава и рискът за здравето на населението при евентуалното допускане на опасни стоки.
Така широко тиражираните 150 000 лева може и да не стигнат само за преконфигурирането на линиите, отговарящи за свързваемостта и целостта на мрежата на Агенция „Митници”, тъй като Русе се намира извън основната оптична връзка на държавната администрация.
Преместването на седалището силно ще затормози и забави реализирането на Българската акцизна централизирана информационна система (БАЦИС), която е в рамките на проекта за контрол на течните горива чрез изграждане на Информационна система на Агенция „Митници” и Информационна система за „Контрол на горивата” на Националната агенция за приходите.
От друга страна, към настоящия момент ЦМУ се помещава в подходяща, изцяло пригодена за целта административна сграда в центъра на гр. София. През периода 2004 – 2005 г. ЦМУ смени сградите си в гр. София от ул. „Аксаков” № 1 и бул. „Мария Луиза” № 22 с настоящата сграда на ул. „Г. С. Раковски” № 47. За сметка на държавния бюджет беше извършен мащабен ремонт, в резултат на който балансовата стойност на сградата възлезе на 19 000 000 лв. Имайки предвид че преместването на ЦМУ в рамките на два съседни булеварда в гр. София коства на бюджета и данъкоплатеца такива средства, не е трудно да се прогнозира, че за преместването на централата осем години по-късно в друг град, отстоящ на 300 км от столицата, ще е необходима сума дори по-голяма от посочената и отново за сметка на българския данъкоплатец.
Възниква логичният въпрос как работните места, които ще се отворят с преместването на ЦМУ в Русе ще „реанимират” региона и дали необходимите за преместването милиони няма да са много по-правилно вложени, ако се предвидят данъчни облекчения за фирмите от областния град. Също така възниква и друг въпрос - средствата, които едно ново, повторно преместване на ЦМУ би „глътнало”, не биха ли могли да отидат за осигуряване например на допълнителни социални плащания, добавки към пенсии и други?!
− Увеличаване на текущите разходи за митническата администрация – всеки работен ден служители на ЦМУ участват в междуведомствени и национални съвети, комисии и работни групи, повечето от тях предвидени по закон, което до момента не е свързано с разходи за транспорт, нощувки и дневни за командироване. Освен това, служители на ЦМУ участват в множество работни групи на Европейските институции. В случай на преместване извън гр. София, за осъществяването на тези ежедневни, текущи задачи ще са необходими значителни допълнителни разходи за пътни, дневни и квартирни. Практически работата на администрацията ще стане още по-скъпа, което ще рефлектира пряко и върху данъкоплатеца. Дори най-елементарната оценка показва, че допълнителните разходи заедно с разходите за офиси ще възлязат на над 1 000 000 лв. годишно, при това независимо дали ЦМУ ще запази настоящия си състав или съставът ще бъде подменен с местни кадри от региона (жители на Русе). Само тези разходи поставят под сериозно съмнение широко прокламирания ефект за съживяване на региона и снижаване разходите за функциониране на администрацията.
Второ, евентуалното разстройване и блокиране на работата на една от приходните агенции в държавата, и то в условията на всеобща финансова и икономическа криза, е възможно да рефлектира пряко върху фискалната стабилност на държавата, а в по-общ смисъл и на националната сигурност. ЦМУ е структурата, която организира, ръководи, контролира и отчита дейността на българската митническата администрация, както и осъществява връзката с Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз. Изместването на седалището на ЦМУ ще бъде съпроводено от отслабване на осъществяваните от него административни и оперативни координация и контрол върху териториалните структури. Това неминуемо ще доведе до сериозни рискове за изпълнение на основни функции на митническите органи по защита на границите на страната и предотвратяване и разкриване на митнически и акцизни нарушения и престъпления, вкл. незаконен трафик на наркотици, оръжия, прекурсори и други чувствителни стоки. Не по-малко важно е, че сериозното затормозяване на работата на митническата администрация на централно, а оттам и на местно ниво, ще постави в реална опасност успешното изпълнение на ангажиментите ни към европейските партньори, свързани с ежедневен обмен на информация, организиране и провеждане на международни специализирани операции по предотвратяване и разкриване на митнически, валутни и акцизни нарушения и престъпления.
Трето, експертите, които работят в ЦМУ, са с натрупани познания и професионален опит, който е изграждан с години. За повишаването квалификацията на служителите са вложени и продължават непрекъснато да се влагат значителни средства. Едно преместване би поставило под въпрос доколко изградени и уважавани специалисти биха се преместили извън града, в който са изградили своя живот и живота на семействата си. Предвиденото преместване на ЦМУ би затруднило комуникацията и взаимодействието на служителите от ЦМУ с всички заинтересовани централни ведомства, както и с големите браншови организации, главния прокурор на РБ, ВАС, ВКС.
В случая значителна част от настоящите служители ще откажат предложението за преместване и това ще доведе до дългосрочно и необратимо сриване на административния капацитет и съответно до намаляване на ефективността по събиране на държавните вземания и обслужване на бизнеса, чието гарантиране в условията на финансова криза е от още по-голямо значение. Всичко това неименуемо ще рефлектира върху изпълнението на законово-определените задачи на митническата администрация по събиране на приходите и защита на гражданите и обществото.
От друга страна, обучението на нови кадри с оглед изпълнението на изключително специфичните задачи на ЦМУ ще наложи инвестирането на нови средства и то за години напред.
Четвърто, изборът на гр. Русе за ново седалище на ЦМУ е лишен от логични мотиви, имайки предвид че след 1 януари 2007 г., когато България стана държава член на ЕС, там, както и по цялата северна граница на страната отпадна граничният митнически контрол. Освен това, в краткосрочен план след приемането на България в Шенгенското пространство, там ще бъде преустановен и паспортният контрол. Длъжни сме да уточним, че обявената за първенец по събрани приходи от ДДС и акциз в страната Митница Русе е едва на шесто място сред десетте митници.
Пето, мотивът за „създаване на нови работни места” звучи почти абсурдно, имайки предвид факта, че нови няма да се създават, а ще се заемат налични такива, освободени принудително. Освободените длъжности, които в по-голямата си част ще са експертни, предвид новите по-ниски изисквания за образование и минимален професионален опит съгласно новоприетия Класификатор на длъжностите в администрацията, бързо ще се попълнят с „местни” кадри, които ще бъдат лесно сменяеми предвид първоначалния едногодишен срок на изпитване за държавни служители, встъпващи в длъжност за пръв път, а и ще бъдат във висока степен подведени, защото при следваща промяна на политическата обстановка ще са поставени пред същата ситуация, в каквато сме ние сега.
Шесто, не можем да игнорираме и фактът, че от 27-те държави членки на ЕС, единствено две от тях (Германия и Холандия) са локализирали централните си управления извън столицата. Това е пренебрежимо нисък процент на фона на общия брой на митническите администрации, които са със седалище в съответната столица. Освен това, тези държави са несъпоставими с България както по форма на държавно устройство (Германия е федеративна република, а България - единна държава), така и по степен на икономическо развитие.
Седмо, но не и по степен на важност, стои въпросът за човешката и социалната страна на реформата. Местенето на ЦМУ не дава отговор на въпроса какво се случва със семействата на над 400те служители на ЦМУ. На практика се получава, че единият от съпрузите в семейството най-вероятно ще остане без работа, защото никой по никакъв начин не дава гаранции за трудова заетост и кариерно развитие на членовете на семействата, както и за обучението на децата им.
Бихме искали ясно да заявим, че като служители в държавната администрация не сме против извършването на административни реформи, в т.ч. и деконцентрация на администрацията. Самите ние силно желаем да работим в една администрация, стремяща се към покриване на високите европейски стандарти, служеща по възможно най-добрия начин на гражданите, обществото и държавата. Ние подкрепяме реформи, които предварително са подложени на широка дискусия, вкл. и с участие на заинтересованите служители, изготвен е задълбочен анализ на аргументите за и против, както и преценка на краткосрочните и дългосрочните ефекти. В тази връзка, служителите на Агенция „Митници” се включиха в анкетата сред администрациите, инициирана с писмо от 07.05.2012 г. на Главния секретар на Министерски съвет г-н Росен Желязков, чиято цел беше изготвяне на стратегически анализ относно преместването на структури на централната администрация извън столицата. Но обобщени резултати за мнението на служителите от засегнатите структури до момента не са представени за широко обсъждане.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Имайки предвид изложените по-горе възражения, се обръщаме към Вас със следните искания:
1. Стопиране на прибързани, немотивирани промени в нормативната уредба, свързани с преместването на ЦМУ извън столицата;
2. Изготвяне на подробна финансова обосновка с оглед изчисляване на точната цена на преместването, както и последващите разходи, свързани с промяната на седалището;
3. Подлагане на реална широка обществена дискусия на всички икономически и социални аспекти, свързани с административната реформа.
Редактор: Петър Проданов
