Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Мистификацията като масово оглупяване - също и в България

16 февруари 2019, 14:00 часа • 3440 прочитания

Уязвими сме за конспиративно мислене, защото традиционно се чувстваме унижени и оскърбени. В България всички сме конспиратори до доказване на противното. Но така държава не се прави, пише проф. Ивайло Дичев в коментар за Deutsche Welle.

Версия 1: Преди 4 години в България пристига деец на руските тайни служби, който трови български бизнесмен с „Новичок“, за да спре експанзията на успешната наша оръжейна промишленост. Българските власти прикриват случая, защото са зависими от Москва.

Версия 2: Бизнесменът ял салата с повечко пестициди. Всъщност цялата конспирация от случая "Скрипал" насам е дело на британските тайни служби, които отчаяно се мъчат да отвлекат вниманието от катастрофалния Brexit.

На коя ще повярвате зависи, от предварителните Ви нагласи, които търсите да потвърдите. Например, атлантистите са твърдо зад първата, путинистите препращат из социалните си мрежи втората. А защо медиите ни ги подхвърлят преди да е имало сериозно проучване на фактите? Ами тъкмо затова - за да намери всеки каквото търси и да кликне върху съответния линк.

Конспиративните обяснения не са измислица на съвременната епоха. Идеята, че злото непременно има автор, съпъства развитието на цивилизацията. Човек не просто умира - животът му бива отнет от Смъртта с голямата коса; ние не просто се спъваме - дънерът злонамерено ни спъва, заради което бива наказан с хвърляне в огъня. Магията е онази човешка хитрост, която идентифицира скрития автор на злото и го обезсилва.

В предишните епохи обаче конспиративните теории обединяват големи маси хора. Това прави както представата за Ангра Майниу, противник на единния бог в Зороастризма, така и тази за еврейския заговор срещу християнството; както вещиците, които предизвиквали импотенстност у мъжете, така и заговорът на капиталистите срещу работническата класа. Ерата на дигитално-медийното свръхпроизводство добавя едно фрагментиране, ако не пулверизиране на конспиративните сюжети.

Без логическа връзка, само психологическа

Показателен е подходът на изследователите: те вече не ги обследват един по един, а броят колко хора вярват в една, в две, в пет конспиративни теории. Колко са чували за тях. Колко имат аргументи, за да ги приемат или отхвърлят. Във Франция, например, се оказва, че склонност да вярват в 5 конспиративни теории имат привържениците на крайни политически формации - 20% от последователите на Меланшон, 27% и от тези на Льо Пен срещу десетина при центристки настроените избиратели. Откриват се странни връзки между теории, които нямат нищо общо. Например по-голяма вероятност има тези, които мислят, че земята е плоска и властите крият това от нас, да смятат, че следите от реактивните самолети са доказателство, че ни пръскат с химикали, че атентатите на 11 септември са организиран от президента Буш, илюминатите управляват света, а Хитлер все още е жив и пребивава някъде из Родопите. Логическа връзка между тези неща няма, само психологическа.

Друга тенденция е в конспирациите да вярват не толкова слабо образованите, колкото онези, които се чувстват социално онеправдани, губещи. Виждаме го при промяна на политическата ситуация, при която някои небивалици отшумяват и биват замествани от други. Например слухът, че Обама не е роден в САЩ, днес рядко се обсъжда; затова пък разнообразни теории опитват да обяснят оранжевия цвят на сегашния президент Тръмп. С други думи: конспиративните теории са един вид фолклор, чрез който народът се противопоставя на елитите. Което не значи, че някой не ги измисля с пропагандна цел; фолклорното е в това, че авторите биват заличени по един съвсем конспиративен начин. Една от първите успешни манипулации в жанра е слухът, пуснат от КГБ през 80-те, че болестта СПИН е американско биологическо оръжие, изплъзнало се от лабораториите – съветските служби го пускат в малък, неизвестен никому индийски вестник, откъдето, той тръгва по световните медии сам като вирус.

Трудно е да се открие логика в конспиративните теории, и все пак има някои тенденции. Появяват се във време на криза: Макрон организира атентата в Страсбург, за да отвлече вниманието от протестите; Сорос или пък Путин (според политическите предпочитания) пращат бежанци, за да ни заробят, а нашето Министерство на отбраната копае край Царичина в търсене на извънземен андрогин именно в началото на прехода. Пораждат ги често нови явления: когато се появиха, мобилните телефони опасно влияеха на мозъка ни, както няколко десетилетия по-рано беше правила телевизията.

Любопитна е фигурата на демистификатора, който разкрива страшната истина на Facebook страницата си. Понякога сам, чрез логически построения той стига до машинациите на управляващите („може ли да е случайно?“, „кой има интерес?“); в други случай пък просто препраща разкрития, направени от други, което пък показва, че е вътре в мрежата на информираните и смелите. Има и шегобийци, но мрежата често няма чувство за хумор и взима измислиците им на сериозно.

Масово оглупяване и в България

България е особено уязвима за конспиративно мислене, защото населението традиционно се чувства унижено и оскърбено, и то далеч отвъд обективната бедност, характерна за страната. Няма легитимен културен център, който да удържа здравия разум; ако другаде новият фолклор атакува медиите и университетите, у нас самите те са възпроизвеждат новия фолклор, та дори националната телевизия откри предаване, озаглавено Новото познание „за мистика, наука и конспиративни теории“. Интелигенцията, разделена между Изтока и Запада, прибягва до конспиративни атаки срещу другия лагер – русофили за едните, западняци за другите. Защото да приписваш лоши черти на враговете е част от всяка човешка битка, а обвинението в конспирации добавя към злия умисъл и неморалност – ние, значи, сме невинни жертви, които не подозират ужасните планове на противника.

В началото на прехода основни политологически понятия в България бяха „сценаристи“ и „кукловоди“. На едно следващо ниво, след простото демистифициране на опонента, идваше разкритието на тоталната конспирация, наречена „синьо-червената мъгла“. Разкритието, че всичко е нагасено и политическата битка е всъщност театър, прави излишно гласуването, протестирането, а защо не живота като цяло. Дали тази мета-конспиративна теория не е също плод на някакъв заговор за приспиване на гражданската ни бдителност? Опасявам се, че тук опасно се доближаваме до параноята.

Оглупяването у нас като че ли по-рядко се отнася до технология (например че Луната е куха и там живеят извънземните, които осеменяват жените ни). БАН трудно може да влезе в ролята на злодейска организация, която тайно си прави опити с нас, нали така? Фантазиите най-често черпят материал от историята, здравето и криминалната хроника.

Полето на миналото е относително безопасно: да разобличиш мита за славянския произход на българите или пък да докажеш, че в Странджа е погребана египетска богиня, не пречи на никого. Да, лъжата, че Сюлейман паша бил евреин, наистина подклажда антисемитизма, но пък историята за предполагаемото убийство на цар Борис не буди особени анти-германски настроения.

Всички сме конспиратори...

Здравните конспирации могат да нанесат сериозна вреда, когато родителите не ваксинират децата си или когато ни се казва, че епидемията по животните е конспирация на властта, целяща опразване на райони за заселване на мигранти. Понякога обаче са просто политическа пушилка - когато например се разобличава Европа, че ни продава храни с по-малко лешник и мляко, за да ни унижи. Има и лайфстайл-теории около глутена, ГМО, слънчевата вода.

Проф. Ивайло Дичев

Най-вредни ми се виждат конспирациите, които неизменно съпътстват криминалната хроника. В България вече няма такива неща като неразбория или лошо политическо решение – всяко злополучие се приписва на хитро замаскиран мафиот. Не казвам, че няма организирана престъпност, а че когато всичко се слее в една безкрайна конспирация, която разбира се никога не се доказва, съдебната система губи все повече от авторитета си - въображението ни я изпреварва в много обиколки с конструирането на логически връзки и сюжети.

На всекидневно ниво конспиративното мислене поражда нарастваща подозрителност: наместо да тръгнем към другия с доверие, ние предварително сме сигурни, че той непременно крои танствени злодейства. И ако ни убеждават в противното, значи и те са част от големия заговор. Въбоще: всички са конспиратори до доказване на противното. Така държава не се прави.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес