На 30. 01. 2012 г. дуетът Госини и Семпе ще се погрижи за ведрото ви следновогодишно настроение! Както знаете, книжките за безобидните лудории на известните съученици са адресирани към деца над 9 до 99 години!
С книгата "Междучасията на малкия Никола" (превод: Венелин Пройков, цена 9 лв., 140 стр.) съвсем не си губите времето. Ще разберете как се прави вестник и какво значи забележителен футболен двубой. Тук присъства и прочутият разказ за розовата ваза, а в края на учебната година Никола получава награда за... количеството на своето красноречие.
Из "Междучасията на малкия Никола":
В училище стана нещо страшно – изгониха Алсест!
Цялата работа се случи през второто сутрешно междучасие.
Всички заедно играехме с топка на ловец и дивеч, нали знаете как се играе: който държи топката, е ловец; тогава се опитва да удари някое друго приятелче с топката, удареният се разплаква и на свой ред става ловец. Много е щуро. Единствените, които не играеха, бяха Жофроа, понеже отсъстваше, Анян, който в междучасията винаги си преговаря уроците, и Алсест, който дъвчеше последната си сутрешна филия с конфитюр. Алсест винаги си запазва най-голямата филия за второто междучасие, понеже то е малко по-дълго. Ловец беше Йод, а това рядко се случва – той е много силен и всички избягват да го целят с топката, защото той като ловува, много боли. Та Йод се примери в Клотер, а Клотер залегна по корем и си покри главата с ръце; топката прехвърча над него и – бам! – удари Алсест по гърба, Алсест си изпусна филията и тя падна на земята откъм намазаната страна. Алсест здравата се ядоса, цял се зачерви и се развика. Тогава Бульона – нашият възпитател – пристигна тичешком да види какво става, обаче не видя филията, настъпи я, подхлъзна се и за малко да падне. Ама че се учуди Бульона, като видя конфитюра по обувката си. Алсест направо побесня, размаха ръце и завика:
– Ей да му се не види! Не можете ли да гледате, като стъпвате? Така де, че какво е това!
Алсест много се беше ядосал; въобще човек не бива да се пише тарикат с яденето му, особено пък с филията от второто междучасие. Бульона също не беше доволен.
– Я ме погледнете в очите – каза той на Алсест. – Какво казахте?
– Ами казах, да му се не види, че нямате право да стъпвате по филиите ми! – извика Алсест.
Тогава Бульона хвана Алсест за ръката и го отведе. Като стъпваше, Бульона правеше цап, цап, понеже конфитюрът беше полепнал по крака му.
После господин Мушабиер би звънеца и междучасието свърши. Господин Мушабиер е нов възпи¬тател и още не сме успели да му измислим смешно име. Влязохме в час, а Алсест още го нямаше. Учителката се учуди.
– А къде е Алсест? – попита тя.
Тъкмо щяхме всички да ѝ отговорим, когато вратата на класната стая се отвори и директорът влезе заедно с Алсест и с Бульона.
– Станете! – каза учителката.
– Седнете! – каза директорът.
Директорът изглеждаше много ядосан; също и Бульона; пълното лице на Алсест беше цялото обляно в сълзи и той подсмърчаше.
– Деца – каза директорът, – вашият другар се е държал по най-отвратителен начин с Бул... с господин Дюбон. За такова неуважение спрямо по-високостоящ и по-възрастен човек не може да се на мери извинение. И така, вашият другар ще напусне училището. Той, разбира се, ни най-малко не е помислил за огромната мъка, която причинява на своите родители. И ако в бъдеще не вземе мерки, ще отиде в затвора, защото така завършват всички невежи. Нека това да ви послужи за пример!
След това директорът каза на Алсест да си прибере нещата. Алсест си ги прибра, плачейки, и си отиде заедно с директора и с Бульона.
На нас ни стана много мъчно. На учителката също.
– Ще се опитам да оправя нещата – обеща ни тя.
Голяма работа е тая учителка, всеки случай!
На излизане от училище видяхме Алсест, който ни чакаше на ъгъла и ядеше паста. Като се приближихме до него, изглеждаше много натъжен.
– Още ли не си се прибрал у вас? – попитах го аз.
– Абе не съм – каза Алсест, – ама вече трябва да вървя, защото е време за обяд. Като разправя всичко това на татко и на мама, сто на сто няма да ми дадат десерт. Какъв беше тоя ден, да му се не видяло...
И Алсест си тръгна, като влачеше краката си и дъвчеше тихичко. На всички ни се стори, че на¬право се насилва, за да хапне нещо. Горкия Алсест, много го съжалихме.
После следобеда видяхме как в училището пристигна майката на Алсест. Беше доста ядосана и водеше Алсест за ръка. Влязоха при директора и Бульона също отиде там.
Малко по-късно си седяхме в клас и изведнъж директорът влезе заедно с Алсест, който се беше ухилил до уши.
– Станете! – каза учителката.
– Седнете! – каза директорът.
После ни обясни, че искал да даде още една възможност на Алсест. Каза, че го правел при мисълта за родителите на нашия другар, които били много тъжни, задето детето им може да си остане невежа и да завърши в затвора.
– Вашият другар се извини на господин Дюбон и господин Дюбон имà добрината да му прости – каза директорът. – Надявам се вашият другар да оцени това хубаво отношение и след този урок, който бе за него предупреждение, той навярно ще изкупи с поведението си тежкото провинение, което допусна днес. Нали така?
– Ами... да – отвърна Алсест.
Директорът го изгледа, зина да каже нещо, въздъхна и си излезе.
Ние всички много се зарадвахме; започнахме да говорим в хор, обаче учителката почука с една линийка по катедрата и каза:
– Сядайте всички. Алсест, идете си на мястото и се дръжте прилично. Клотер да излезе на дъската.
Когато би звънецът, всички слязохме долу, освен Клотер, който беше наказан – него, като го изпитат, винаги го наказват. В двора Алсест започна да яде сандвич със сирене, а ние се хвърлихме да го разпитваме какво е станало в кабинета на директора, и тогава пристигна Бульона.
– Хайде, хайде – каза той, – оставете другарчето си на мира, днешната история е приключена, вървете да играете! Хайде!
Той хвана Мексан за ръката и Мексан бутна Алсест, при което сандвичът със сирене падна на земята.
Тогава Алсест изгледа Бульона, зачерви се целият, размаха ръце и извика:
– Ей да му се не види! Как може такова нещо! Ето че пак почвате! Така де, то бива, бива, ама вие сте просто непоправим!
Рьоне Госини
„Роден съм на 14 август 1926 г. в Париж и тутакси се залових да раста. Следващият ден беше 15 август и си останахме у дома.” Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес: „В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха.” Кариерата си започва в Ню Йорк.
Когато се връща във Франция в началото на петдесетте, изпод перото му се раждат цяла поредица легендарни герои; Госини замисля приключенията на малкия Никола заедно с Жан-Жак Семпе, като изобретява детски език, който става причина малкият палавник да се прочуе по света. След това Госини създава Астерикс заедно с Албер Юдерзо. Успехът на малкия гал е феноменален. Приключенията на Астерикс, преведени на 107 езика и диалекта, са сред най-четените произведения по света. Редом с това плодовитият автор осъществява „Лъки Люк” (Lucky Luke) заедно с Морис, „Изногуд” (Iznogoud) с Табари, „Откачалките” (Les Dingodossiers) с Готлиб и т.н.
Начело на вестник „Пилот”, предизвиква истинска революция в комикса, като го издига до ранга на „девето изкуство”.
В киното Госини създава студиата „Идефикс” заедно с Юдерзо и Дарго. Осъществява няколко шедьовъра на анимацията – „Астерикс и Клеопатра” „Дванайсетте подвига на Астерикс”, „Дейзи Таун” и „Братя Далтон”. Посмъртно му е присъдена награда „Сезар” за цялостното му кинематографично творчество.
На 5 ноември 1977 г. Рьоне Госини умира на 51-годишна възраст. Белгийският художник Жорж Реми (известен с псевдонима си Ерже), създател на комиксовата поредица "Приключенията на Тентен" заявява: „Тентен се прекланя пред Астерикс.” Неговите герои са го надживели и много от изразите му са преминали във всекидневната ни реч: „бягам по-бързо от сянката си”, „на краставичар краставици да продаваш”, „намирам цаката на някого”, „тия смахнати римляни”…
Гениален сценарист, в приключенията на малкия Никола, дяволито момченце, което върши пакости с подкупваща наивност, Госини достига върха на своя талант. Това го кара да каже: „Изпитвам особена нежност към този герой.”
