"Едно от най-важните неща е да помогнеш на друг. Не мога да си представя как би могъл да му откажеш. Основното, което ни кара да не харесваме бежанците, е това, че не ги познаваме, че не знаем обективната истина за тях." Това каза Матайс льо Рут Представителят на офиса на Върховния комисар за бежанците към ООН по време на студентска кръгла маса по повод Световния ден на бежанците, която се проведе в Софийски университет "Св. Климент Охридски" по повод Световния ден на бежанците - 20 юни.
По думите му един от най-важните принципи в социалната работа с бежанци е принципът на неутралността - да помагаш на някого, защото той има нужда от помощ независимо в какво вярва, от коя раса е и какъв е неговият произход.
"Ставаме все по-избирателни, когато помагаме на някого. Помагаме на семейството си, защото го обичаме, на приятели, защото имат нужда и много по-трудно помагаме на непознатите, на чужденците, а още по-трудно помагаме на бежанците, защото не ги познаваме", каза още Матайс льо Рут.
"Ние си мислим, че ги познаваме, защото медиите ни казват, че са терористи, които ще ни вземат работата. Не съм много сигурен как точно терористите могат да вземат работата ни", каза още той и допълни, че бежанците са преди всичко хора, които имат своите нужди, мечти, надежди, силни и слаби страни, всичко, което всеки друг човек има.
Според проучване на ВКБООН от 2017 г. няколко са общите стереотипи по отношение на страховете на местното население. Сред тях най-голям е страхът от престъпна дейност (60%), следван от страхът от разпространяване на чужди за българите културни обичаи и религиозни вярвания (48%) и на трето място - страхът от разпространение на болести (39%)
Студентката от магистърската програма "Социална работа с бежанци и мигранти" (с ръководител проф. Сийка Чавдарова) Мария Нецова представи резултати от анализ, който показва, че заболеваемостта сред бежанците е около средната за българите. През 2018 г. търсещите международна закрила са били под постоянно медицинско наблюдение, направени са им задължителните медицински прегледи при регистрация и са получили необходимите медицински грижи и безплатно лечение.
Междувременно британското издание Guardian съобщи, че в правно становище, внесено на 3 юни в Международния наказателен съд пише, че трябва да се потърси съдебна отговорност от EС и страните членки за хилядите мигранти, които се удавиха в Средиземно море, докато бягат от Либия. В документа, който е 245 страници, се призовава за наказателни мерки заради прилаганата от ЕС след 2014 г. миграционна политика на възпиране, насочена към това "да се жертва живота на бедстващи мигранти в морето с единствената цел да се разубедят останалите хора в подобна ситуация да не търсят безопасно убежище в Европа". Обвиненията са насочени към ЕС и страните членки, които имаха водеща роля в бежанската криза: Италия, Германия и Франция, пише в. Сега.
Опитни международни адвокати отправят обвиненията, че чиновници и политици са знаели, че създаденият "най-смъртоносен мигрантски маршрут" е довел до загубата на повече от 12 000 човешки живота. Двама от авторите на становището са Хуан Бранко, който е работил за Международния наказателен съд, както и за Министерството на външните работи във Франция, и израелският юрист по международно право Омер Шац от университета "По" в Париж.
Обвиненията за "престъпления срещу човечеството" частично се основават на вътрешни документи на Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Фронтекс). Адвокатите твърдят, че от Фронтекс са предупреждавали, че прекратяването на успешната италианска спасителна операция "Маре нострум" ще доведе до "по-голям брой на жертвите". В становището се казва също: "За да се спрат мигрантските потоци от Либия на всяка цена... и вместо да се извършви безопасно спасяване, както изискват законите, ЕС изготви политика на принудителен трансфер в концентрационни лагери - центрове за задържане (в Либия), където се извършват жестоки престъпления". Прекратяването на "Маре нострум" и въвеждането на нова политика от 2014-а чрез операцията "Тритон" се определя като ключов момент "за установяването на неоспорими mens rea (намерение и планиране на действия) за предполагаеми престъпления".
В доклада не се посочват отделни политици или длъжностни лица, от които да се потърси отговорност, но са цитирани дипломатически грами и коментари от държавни лидери, сред които Ангела Меркел и Еманюел Макрон.
Говорител на ЕК е отказал да коментира пред Guardian "несъществуващи" съдебни действия, но добави: "Наш приоритет винаги е била и ще продължава да бъде защитата на човешките животи и осигуряването на хуманно и достойно отношение към всички по миграционните маршрути".
