В последните десетилетия у нас се наблюдава тревожна тенденция за увеличаване на случаите на физически лица, изпаднали в трайно състояние на невъзможност да изплащат задълженията си. България е единствената държава в Европейския съюз, в която липсва правна уредба и закон, уреждащ личния фалит на физически лица.
Това заяви омбудсманът Мая Манолова по време на дискусия, на която бяха представени основни предложения в изграждането на бъдещия закон, предаде БГНЕС.
„Това е законопроект за да бъде предвиден втори шанс на добросъвестните физическите лица. Текстовете са в полза както на длъжниците, така и на държавния фиск, защото голяма част от тези хора са в сивата икономика заради неспособността да погасяват дълговете си към банките“, смята общественият защитник.
През 2017 година просрочените заеми в България са на стойност 4,7 млрд. евро, от които необслужваните потребителски заеми са над 400 млн. евро. Става дума не само за потребителски кредити към банки, но и към фирми за бързи кредити и лизингови компании. За 2018 г. все още няма окончателна статистика, но положението не е по-добро, съобщи Манолова.
Бившият председател на парламента проф. Огнян Герджиков смята, че този проект е добра основа за изработването на качествен закон. Неговата препоръка е обаче да не се бърза. „Ние сме царе да бързаме, да не доглеждаме. Затова, нашият законодател непрекъснато се самоотрича като променя непрекъснато законите. Според последната разпоредба този закон трябва да влезе от 1 януари 2020 г. – пълен абсурд. Несериозно отношение е това“, смята изтъкнатият юрист и университетски преподавател.
За съпоставка Герджиков даде Германия, която е приела Закон за несъстоятелността през 1994 г. като времето за влизане в сила е 1 януари 1999 г. -4 години и половина да може да възприеме и да може да се прилага.
Препоръката на проф. Герджиков е текстовете да се изчистят редица понятия, да се изчисти езикът от паразити и излишни думи, описания, изказът да е по-стегнат.
В проекта на закона се казва, че съобразно доходите, имуществото и задълженията на длъжника се предвиждат алтернативи за погасяване Включват три групи решения –за обявяване в несъстоятелност с одобряване на погасителен план, за обявяване на длъжника в несъстоятелност с ликвидация на имущество и за обявяване в несъстоятелност при липса на доходи и имущество.
Във всички случаи, с цел защита на кредиторите и дисциплиниране на длъжника, опрощаването на остатъка от задълженията се предвижда да бъде възможно след изтичане на определен период от време, през който длъжникът извършва частични плащания, или се осребрява негово имущество.
