Който е решил да търси неустойка от „Топлофикация“, трябва да го направи до 1 март, защото вместо да му се върже мартеничка, „Топлофикация“ може да му върже тенекия.
Това каза на пресконференция омбудсманът на България Мая Манолова.
„Изключително съм притеснена от проблемите и неудобствата, които аварията причини на столичани. Приемната ни е пълна, телефоните прегряха. Хората питат какви са причините за аварията и кога ще имат парно и вода, какво и по какъв начин ще бъдат обезщетени“, заяви Манолова и подчерта, че е обезпокоена от опитите на ръководството на „Топлофикация“ да заблуди гражданите за вида и размера на обезщетенията и начините, по които гражданите могат да го поискат.
„Не е достатъчно „Топлофикация“ да се откаже да събира плащане за дните, в които гражданите са били без парно, а самата тя да се ангажира със заплащането на неустойка. Посъветвах гражданите да подадат жалби с искане на неустойка до 1 март, като настояват за проверка на топломерите в абонатните станции. Датата 1 март не е избрана случайно нито е свързана с мартеничките, както се изрази г-н Беловски, а защото данните за подадената топлоенергия ден по ден и час по час се съхраняват 30 дни“, допълни Манолова.
По думите й на 1 март ще се изтрият данните за 1 февруари. Тя уточни, че данните за месечното потребление на топлонергия се съхраняват 36 месеца, което означава, че след 10, 20, 36 месеца, ще може да се провери какво е количеството топлоенергия, употребено през месец февруари, но не ден по ден.
„В края на следващия месец няма да може да бъде установено“, добави още тя, цитирана от Фокус.
Столична община и КЕВР трябва да упражняват контрол върху инвестициите на „Топлофикация“, допълни Манолова. „Не съм се уморила да търся съдействие от всички институции за решаване на проблемите, които създава столичната топлофикация на столичани. Бях на заседание на СОС, по време на което настоявах ръководството на СО да поиска информация за ефективността на инвестициите, които прави „Топлофикация“. Това може да бъде направено от СО или КЕВР. Инвестициите, които то прави влиза в цената на енергията, но какви са инвестициите и каква е тяхната възвръщаемост“, коментира Манолова.
По думите й се харчат пари за информационна система, която не функционира, за мониторингова система и какво ли още не. „Ако дружеството има контрол от СО и КЕВР, ситуацията ще изглежда по друг начин. Когато се опитах да им привлека вниманието и да ги накарам да контролират дружеството, имаше тотално неразбиране. Някак си всеки трябва да си носи отговорността. Тук тя е и върху тези, които не осъществяват контрол“, допълни Манолова.
„Щом са решили, че прокуратурата може да им свърши работата, добре. Прокуратурата може да установи и доста други нелицеприятни факти. Странно е, че начинът, по който можеш да поискаш неустойката, не е описан в общите условия, което е пропуск на КЕВР“, каза още омбудсманът Мая Манолова.
