В навечерието на един от най-светлите християнски празници обръщаме поглед към една уникална традиция, която до ден днешен се предава от майка на дъщеря в Северозападните Родопи, а и в цяла България. Тя пази духа и фолклора на българите през изкусното багрене на великденски яйца.
На специална среща, организирана от Лидл България във Велинград, успяхме да се докоснем до съвършения майсторлък, с който от векове насам чепинските домакини изписват с восък пъстрите великденски яйца. Традицията се пази и разпространява от местния Исторически музей и от всички майстори и самодейци, които дори и през най-трудните времена не са се отказвали да багрят яйцата и да предават техниките, с уважение и почит към традициите и духа на България. Демонстрацията пред магазина на Lidl във Велинград направиха Гера Грънчарова, Илка Германова и Елена Белева.
Чепинската техника за изписване на великденски яйца с восък
По същество восъчната техника от старата велинградска традиция е добре познатата в света техника „батик”, която се използва за рисуване върху коприна. Багренето на яйца по подобен начин е разпространено в почти всички страни от Централна и Източна Европа, на изток от Германия. Интересно е да се отбележи, че в западната част на този ареал се прилага т.нар. „капковидна“ техника – с главичката на карфица, натопена във восък, се нанасят разтеглени капки, които образуват върху яйцето различни орнаменти.
Пό на изток и по нашите земи се използва така наречената специална „писалка”, която може да рисува с тънки восъчни линии. Писецът представлява фина метална тръбичка или конус, през които изтича разтопен пчелен восък. Любопитен факт е, че най-старите писани великденски яйца са били правени с писалка от свита на тръбица сребърна паричка.
Върху яйцето се рисува даден елемент с восък, а след това то се потапя в боя. Там, където е имало восък, яйцето остава бяло, а останалата му част е оцветена. Един от по-сложните начини за декорация е като яйцето се потопи първо в най-светлия цвят – жълтия, след което нанасянето на нови рисунки от восък продължава отгоре върху жълтото, а след това то се пуска и в малко по-тъмна боя – оранжева, например. Така ще се получават трицветни шарки – бели, жълти и оранжеви.
Този метод е доста трудоемък и бавен, затова велинградчани използват восъчната писалка по още един, по-лесен и практичен начин. Произвеждат си сами восъчни бои, които представляват маслени бои, забъркани във восък. С нагрята на пламък писалка те топват във восъчната боичка и с нея рисуват върху бяло или върху вече боядисано в друг цвят яйце. Тази техника позволява яйцето да се покрие с красиви плетеници от тънки линийки в различни багри.
Характерно за типичния чепински обичай обаче е, че яйцето се боядисва задължително с червена багра - то е нашарено с бели орнаменти и е изрисувано плътно, без нито едно празно кътче. Много често в техниката се използват геометрични или флорални елементи, които разделят яйцето на две, четири, шест, осем или дванадесет равни части, като всяка част се запълва с пъстри орнаменти – листенца, пъпчици, цветенца.
Смаяни от смесения хор на читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1905“
Празничната среща в сърцето на Велинград беше обогатена и от още една традиция, която се пази и предава на поколенията с подкрепата на Lidl. Местният смесен хор от Образцово народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1905“ трогна посетителите на събитието с изпълнения на “Стани, стани, моме ле”, “Девойчице”, както и на авторската китка от песни, наречена от тях “Клептузки ритми”.
Благодарение на „Ти и Lidl за по-добър живот“ - най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България, читалището пази и популяризира богатото музикално наследство на Северозападните Родопи. С много упорство и активна доброволческа дейност организаторите и местните жители събират и дигитализират музикалното съкровище на своя роден край, както и популярни легенди и предания от него и ги съхраняват в специално създаден електронен портал и на диск.
Насладете се на майсторските изпълнения на хора и на вековната чепинска традиция за изписване на яйца с восък във видеото и вижте защо най-опитната майсторка леля Гераказа: “и цяла година да е Великден, цяла година ще рисуваме”.
