При резервирането на летните почивки хората да не се изкушават от нереалистични оферти и да бъдат внимателни по отношение на туристическите пакети, чиито наименования включват термина All Inclusive. Върху това акцентира председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред BG On Air, съобщиха от пресцентъра на КЗП.
Маргаритов подчерта, че рискът е най-вече при формулировки, които включват този термин в посока на неговото ”олекотяване”. „Следим внимателно, дори в момента разглеждаме такива казуси с лек опит да бъдат правени отстъпления. Например, пак е All Inclusive, но да речем Light. Тогава има вероятност в предложения пакет да не се включва всичко онова, което се изисква по закон за All Inclusive”, предупреди председателят. Той даде и обратния пример: „Появяват се надграждания върху термина All Inclusive – Ultra All Inclusive, All Inclusive VIP и други подобни. Когато отговарят на изискванията и освен това добавят и допълнителни неща, няма лошо.”
В Наредбата за категоризирането на туристическите обекти се посочват минималните изисквания относно услугите, които трябва да бъдат предоставени под наименованието All Inclusive. Сред тях са нощувките, изхранване три пъти на ден, минималният асортимент, включително и по отношение на напитките и т.н. „Търговците, изпълнявайки минималните изисквания, по своя преценка биха могли да добавят допълнителни услуги. Много типичен пример в това отношение - безплатен чадър и шезлонг, ако съответният хотелиер има договор с концесионера на плажа. Това обаче не е задължителен атрибут на услугата All Inclusive, би могъл да бъде допълнителен”, уточни председателят.
Във връзка с друга актуална лятна тема – тържествените събития, сред които и започващите абитуриентски балове, Маргаритов препоръча винаги да се сключват договори, да се изискват и пазят платежните документи. „При свързани с определена дата събития, има риск да се прояви недобросъвестно поведение на търговците – когато организацията е в такава фаза, че няма как да се откажете от договора, да изискат нерегламентирано допълнителни суми в последния момент. Например, договорен е кетъринг, но се оказва, че трябва да се заплати и за транспорта. Или пък за наемането на инвентар. Също при услуги като направата на прическа, грим, дрехи – неща, за които няма как да реагирате, защото не разполагате с достатъчно време. И този свършен факт принуждава потребителите да извършват непланирани допълнителни разходи, което е нелоялна търговска практика”, разясни Маргаритов. Той настоя независимо от възможността да остане „горчив вкус”, когато потребителите са били принудени да правят такива плащания, задължително да сигнализират в комисията, за да може тя да се произнесе за тази нелоялна търговска практика. „И тук, както и във всеки друг случай на нелоялна практика, щом като нашата заповед влезе в сила – освен, че търговецът бива санкциониран, потребителят има право на обезщетение за вредите, които е претърпял. Затова дори за такъв тип услуги е хубаво да сключваме договори и да изискваме всякакъв тип документи, които да докажат извършените от нас плащания”, каза още председателят. Това помага, както на контролния орган при разглеждането на случая, така и на самите потребители впоследствие да получат обезщетение, за вредите, които са претърпели.
„Примерите показват, че когато потребителят е информиран за своите права и е склонен да обърне внимание на неприятностите, които се случват и най-вече когато разполага с документ, с който може да докаже, че е платил, тогава той в голяма степен може да разчита и на респекта на търговеца. Но дори и да не го получи, може да разчита на нашето съдействие”, завърши Маргаритов.
