"Бях си казал, че задължително ще гледам филма на Максим Генчев за Ботев. След "Дякон Левски" на който буквално се смях с глас в залата за ужас на хората около мен, които ме гледаха на кръв, а към края и на въстание (sic.) вече съм специален фен на този кино-мазохизъм", пише в социалните мрежи Добри Караджов, по повод силно критикувания филм на режисьора Максим Генчев, който бе излъчен по БНТ.
Ето и целият му коментар:
"Филма започва толкова скоростно и без каквото и да е въведение на героите, че ако нямаш добра представа от историята ни в този период ще си меко казано объркан, което може да е и съвсем целенасочен похват предвид какво следваше след това. Дрехите, визията, че дори и говора съвсем не съответстват на епохата на филма - полиестерните знаменца и сукмани са само черешката на тортата. Диалозите (никой няма да е изненадан тук) са толкова театрални, че на моменти ми идваше просто да спра звука и да не си ги причинявам. Оскубаните вежди, както всички знаем, са били доста популярни в края на 19в - времето на Ботев и Филип Тотю. Както повечето исторически филми и тук ролята на жената е набутана някъде дълбоко в сценария, а репликите са сведени до санитарният минимум. Жената отново е предимно майка, която ражда и гледа деца и понеже е неграмотна няма много какво да ни каже и покаже. Вероятно за да засили още повече историческата правдивост Ботев разговаря с капитана и екипажа на кораба Радецки на... чист български. Към този момент вече се бях отчаял, че нищо хубаво няма да видя в този филм и само си губя времето, но грешах - няколко кадъра по-късно Ники Илиев (в ролята на турски черкезин) отнесе няколко камшика на голо. Не стана много ясно дали го бият заради филмите или на общо основание за цялостното му творчество. Дори и на филм бе малка награда, но да се върнем на Ботев.
Ботев пристига в село Борован и се качва на покрива на една къща, за да изнесе патетична реч пред хората от четата му. Честно казано този момент ми напомни на протест на патриотичните организации в днешно време - загубена кауза и нЕма хора. В предишният филм на Генчев лошото време съпътстваше навсякъде дякона - от първата до последната сцена - то не бяха дъждове, вятър, сняг (геройски, а не като сега!) при Ботев заваля чак час и половина след началото, което аз лично смятам за напредък. Следва битката при Милин Камък, в която българите бягат нагоре към върха, черкезите ги гонят и стрелят по тях, но не уцелват, а българите обръщайки се убиват по двама-трима с един куршум. Тъкмо да си помисля, че не сме били баш толкова безсмъртни и ... убиха Станю Хитров, който умирайки цитираше стихове на Ботев. Няколко сцени на нищо случване, за да си почине зрителят от цялото това напрежение и пак така от нищото се появява гайдар на върха, който засвирва родопски ритми докато четата погребва падналите в боя. Честно казано очаквах в този момент да се появи от някъде и Валя Балканска, но уви не я бяха включили в сценария. Нов ден - нова битка. Турският аскер донася от някъде едно оръдие, нарежда се в редичка и започва да пуца по Ботевата чета. Двама се занимават с оръдието, а останалите наредени в редички седят и гледат. Мислих си, че тази тактика е български патент, но явно пак сме я видели от някъде... Турците стрелят с оръдие, нашите героично мятат камъни по тях и бягат. Следва екшън сцена събрала най-доброто от Боливуд, в която Ники Илиев (знаех си, че камшиците са му малко) убива Ботев, но кармата/Вела не закъснява и го убива в следващите секунди. Драматична сцена, появява се Венета и завесата пада. Край.
И за финал пак да напиша изпитаната рецепта за български исторически филм от големият Рангел Вълчанов:
"Най-важното за историческият филм - наивна публика. Наивна публика и ... дим. Дим, който да замъгли някои нежелателни подробности от историята. Нашите героично нападат ляво-дясно. Потъват в мъглата. А лошите подло изкачат - дясно-ляво. А героите символи, в бяло умират плавно и красиво. Народът, макар и усмихнат е натъжен."
