Крият паметника на Цар Освободител зад плътна зелена мрежа в леярна в столичния кв. "Требич", предаде БГНЕС.
Охранителят на обекта отказа достъп на екипа на БГНЕС до паметника с обяснението, че не са оторизирани да дават интервюта. Паметникът е оставен под открито небе, макар и ограден от плътна мрежа, поставена, за да няма начин да бъде заснет отвън. Не е ясна причината, поради която не бяхме допуснати до паметника, след като ни обясниха, че по него се работи. По думите на охранителя, медиите не ги оставяли да си свършат работата.
В опита си да ни изгони и да ни спре да не заснемем какво се случва с един от символите на София, служителят дори блъсна част от оградата на обекта, която разпръсна прахоляк над главата на оператора, който се опита да заснеме от разстояние поне част от скулптурата, която се вижда отдалеч. Екипът ни беше заплашен и с полиция. От екипа на Марин Марков, който отговаря за реставрацията на паметника на Цар Освободител, обясниха по-късно, че не са оторизирани да дават интервюта и това може да стане единствено след изричното разрешение от пресцентъра на Столичната община. Затова не е ясно до къде са стигнали реставрационните работи и доколко констатираните скандални нарушения са отстранени.
Припомняме, че първоначално след демонтажа с отрязване на краката на коня, паметникът беше захвърлен без охрана в леярна в софийския квартал Требич. Наоколо имаше всякакви отпадъци и боклуци, както и бездомни кучета. Според местните жители в двора на леярната се помещавал и цех за дограма. Символът на София беше демонтиран на 5 септември с гръмките слова, че ще се реставрира и след това паметникът отново ще бъде върнат. Очаква се реставрацията на паметника да приключи до края на годината и да посрещнем 3 март 2013 г., когато честваме 135-годишнината от Освобождението на България от турско робство, с паметник на Цар Освободител, както е изглеждал преди 105 години.
Впоследствие обаче се оказа, че не е имало работен проект за реставрацията на паметника, въпреки уверенията. Кметът на София Йорданка Фандъкова след интервюто на доц. Стефан Белишки, председател на Асоциацията на реставраторите в България, заяви, че ще назначи проверка. По-късно обаче, ресорният зам. кмет Тодор Чобанов продължи да твърди, че има проект. "Съюзът на реставраторите никога не са казвали, че няма проект. Те работят, те изпратиха двама специалисти, които бяха привлечени в екипа на проекта. Всеки, който желае, може да заповяда в Музея за история на София при арх. Петров и да се запознае, да си снима, ако иска, някакви части. Така че всичко е абсолютно както трябва да бъде", заяви той.
"Има идеен архитектурен проект за реставрацията на паметника "Цар Освободител" в София, но не работен за реставрация на металните скулптурни групи", заяви по този повод доц. Белишки. "Г-н Чобанов ни увери, че на трима от специалистите, които препоръчахме, ще бъде възложено да извършат допълнителни проучвания и изследвания и да ръководят изготвянето на този проект. Позицията на АРБ е, че това би била правилна насока на работата", каза Белишки.
Той заяви, че когато трябва да се реставрира един обект, особено такъв толкова значим, знаков обект за България, какъвто е този паметник, би трябвало да се следват законовите процедури. "В закона ясно е казано, че първо трябва да има изготвен проект за реставрация. В един такъв проект трябва да влизат всички проучвания, изследвания, да има описана технология и ред други неща. Освен това в закона ясно е казано, че дейностите по консервация и реставрация, когато става въпрос за художествени ценности, какъвто е този паметник, би следвало да се ръководят и да се извършват от специалисти с магистърска степен по реставрация, придобита след пълен 5-годишен курс", заяви Белишки, който е и преподавател по реставрация в Художествената академия.
"Тоест, пет години някой трябва да е учил и да се е дипломирал в специалност "реставрация", да има практика след това три години, за да бъде вписан в един регистър в Министерството на културата и едва след това с вписването в този регистър съответният специалист има право да упражнява дейности върху такива значими обекти. От това, което виждам в публикациите, става ясно, че хората, които се занимават с тези дейности нямат нищо общо, те нямат никаква представа, не са професионалисти. Това крие риск за самия паметник. Вече видях информация за това как е преместен, как са отрязани с флекс краката на коня, което между колегите ми буди такова недоумение", каза Белишки.
