Така функционира пирамидата в България: държавата създаде щаб, начело на който постави един строг, загрижен генерал. Той е "гласът на съдбата". И медиите възпроизвеждат изцяло неговата позиция. Анализ на медийния експерт Георги Лозанов за Deutsche Welle.
Още: Почина сценаристът на "Вчера" Владо Даверов
Въпросът – справят ли се медиите с отразяването на емидемиологичната обстановка в страната, може да се раздели на два: достатъчно ли е количеството и надеждно ли е качеството на информацията, която те произвеждат.
Аудиторията иска още и още
По първия въпрос няма съмнение, че резултатът е впечатляващ. Толкова много никога и за нищо друго не се е говорило публично. Според някои наблюдатели дори се прекалява, което е започнало да дава обратен ефект. Нямам предвид конспиративния сценарий, че пандемията е медиен образ без реален прототип, а умерени позиции като тази на д-р Александър Симидчиев от Медицинския съвет, който отдава причината да има такова объркване и на факта, че имаме "твърде добра информационна система и отделният случай предизвиква генерализация".
Още: "Защо не ни плащате?": Съюзът на артистите нападна Министерството на културата
Още: 20 градуса на сянка: Падна нов исторически рекорд за времето навръх 8 януари
Може и така да е, но няма как и от кого медиите да бъдат напътствани - те се подчиняват на аудиторията, а тя иска още и още от същото. Първо, защото колкото повече знае за бедствието, толкова по-успешно може да се защити от него. И второ, защото непрестанното информиране за една невидима заплаха само по себе си е терапия на страха от нея.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Христо Стоичков за Петър Василев - Петела: Господ е българин, бате Пепи! (ВИДЕО)
За качеството на предоставяната ни информация
Отговорът на втория въпрос е по-сложен и опира до достоверността на предлаганата информация, от която при бедствие буквално зависи оцеляването на хората. Защото да ги заблуждаваш в такава ситуация си е истинско виртуално мародерство. А те няма как днес да се ориентират кой ги заблуждава и кой не, ако не разчитат на изградените авторитети от вчера. Затова коронавирусът избута напред професионалната журналистика, която в мирно време се счита за скучна, с нейната запазена територия в традиционните медии. Телевизорът си върна славата. Той е интегриращ фактор за семейната общност, а когато една информация е плашеща, по-лесно я преживяваш в група.
Текат маневри и в медийната периферия. „Канал 3“ и дори ПИК използват темата, за да си създават авторитет, като се надяват драматизмът на момента да разсее натрупаните съмнения. Техните представители бързат да задават въпроси преди всички, а представителите на институциите бързат да им отговарят, за да не си навлекат техния хейт.
Още: Азиатска кухня и вкусни пици очакват посетителите на Kaufland – Изгрев
Още: Сключихме пореден международен договор за отбрана със САЩ
По отношение на достоверността не много видима, но важна роля имат информационните агенции. Те произвеждат първична информация, с която захранват медиите, а не крайния потребител, така че нямат изкушението да го ухажват и привличат на своя страна. Освен това са на световния информационен пазар и в обмена помежду си дават възможност на засегнатите държави да ползват чуждия опит в борбата с пандемията.
Пирамидален информационен модел
Качеството на информацията обаче има още един критерий, на който медийното отразяване на COVID-19 трудно издържа. Тя трябва да е плуралистична, т.е. да съдържа всички важни гледни точки по темата в тяхното многообразие и противоречивост. А такива по отношение на коронавируса съвсем не липсват. Като не става дума за произволни мнения, а за експертни позиции, зад които стоят научни авторитети. Те трябва ли да бъдат чути от българското общество? Отговорът е по-скоро не.
Възприетият у нас модел на информиране е пирамидален, на върха на който стои назначен от държавата щаб, а медиите като цяло възпроизвеждат неговата позиция. Шефът на щаба е строг, загрижен генерал, който е придобил статут на „глас на съдбата“. Лично оповестява пораженията от заразата и лично преценява за какво още може да се говори. А то горе-долу се свежда до следното: стойте си вкъщи, другото не е ваша работа.
Правителството изглежда самò усети дефицитите на този информационен модел и създаде алтернатива на щаба - създаде Медицински експертен съвет. Той включи водещи специалисти и бе оглавен от един от най-просветените и всеотдайни български лекари. Но просъществува около седмица и резултатите от дейността му останаха само за „служебно ползване“. А на най-активния критик на мерките, предприети от държавата – доц. Мангъров, от „най-високо място“ му бе подсказано, че възраженията му са вредни за здравето и живота на населението.
От това имаме нужда
Смисълът на публичния дебат за коронавируса обаче не е да оспори правото на държавата да решава – то е дадено от конституцията. Нито да окуражи хората да не спазват социалното дистанциране – те са достатъчно уплашени, за да си го позволят, а и законодателят е приел сурови санкции. Смисълът е обществото да запази цивилния си характер и хората да не са лишени от правото на мнение. Да не губят гражданското си самочувствие, което помага на психическото им здраве, а то - на физическото. Смисълът е те да си набавят плуралистична информация за коронавируса от официалните източници, а не да я търсят в мрежата, където лесно стават жертва на фалшиви новини и слухове.
Последното се връща към шефа на щаба в нелепи журналистически въпроси, което го мотивира още повече да ограничава диалога си с медиите. И така кръгът се затваря.
