„Има следи за това, че най-ранното македонско присъствие на континенталната територия на САЩ е от около 1492 г.“ – така започва проекторезолюция на група американски конгресмени, които настояват за обявяването на септември 2022 г. за „Месец на македоно-американското културно наследство“.
Демократът в Камарата на представителите Брендан Бойл от Пенсилвания е внесъл резолюцията. Инициативата е внесена за разглеждане в Комисията по надзор и реформа и тя има задачата да прецени дали да я придвижи към пленарната зала. Бредан Бойл е с ирландски корени и е второ поколение заселник в САЩ, защото баща му имигрира през 1970 г. Сред подписалите е републиканката от Ню Йорк (и бивша служителка на консулството на Югославия в града) Клаудия Тени, която по-рано през тази година заговори за американски санкции срещу България заради ветото върху европреговорите на РСМ.
В текста на резолюцията се посочва, че според собствените изчисления на македонската диаспора, в Щатите има „половин милион американци с македонски произход“, като има големи колонии в основни градове на страната. Посочва се, че големи преселения към САЩ е имало след Илинденско-Преображенското въстание, двете балкански, двете световни войни, гражданската война в Гърция и политиките на комунистическа Югославия.
След това се изреждат конкретни личности като пример за ценни членове на американското общество от македонски произход. Сред тях е големият журналист, публицист и политик Стоян Христов. В резолюцията се напомня, че е бил сенатор и че книгата му "Това е моята страна" е била любима на президента Рузвелт.
Не е отбелязано, обаче, че в нея Христов определя себе си и близките си като българи от Македония – текстът е писан по време на Втората световна война, преди авторът да започне да симпатизира на Тито и на левичарски организации, под влиянието на които до смъртта си защитава македонистки позиции.
Все още резолюцията за Месеца на македоно-американското културно наследство не е гласувана.
