Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар събра над 3000 ваши прочитания в Actualno.com.
Притчата за закона и морала е много любопитно тукашно явление, което сменя разказвачите си през годините. И така, както се създава фолклор, всеки я дописва и продължава, тя следва извивките на времето и остава за вечни времена и вечна мъдрост. Преди Трифонов основният бард в нея беше Цветанов - човекът, без когото българската политика вече не е същата и единствената причина да не говорим непрекъснато за неговата липса, е че травмата от отсъствието му е тъй силна, че по здравословни причини си спестяваме болката да я разравяме отново и отново, понеже би било опасно за самите нас и душевното ни равновесие.
Та Цветанов, при "Апартаментгейт", много ги обичаше тези работи - може да не е морално, но е законно. Това винаги внасяше юридическо спокойствие в една атакувана от всички страни душа, която придобиваше тежки имоти на цена, която днес стига за килер на шпакловка и замазка, ако си направил, както се казва на брокерски език, "коментар" на цената. "Може да не е морално, но е законно" - фразата е толкова приятна, че според мен е по-добрия вариант, отколкото да е хем морално, хем законно - така няма никакъв обрат, никакъв драматизъм, никакъв окончателен акорд. По-хубаво е хепиенд след дълги перипетии. Да има, каквато е формулата на добрия разказ, "запетая + но".
Сега Трифонов дописа притчата за морала и закона, по също интересен начин. Пак става дума за обрат и драматизъм. За това, че само неговата партия връща субсидията, изпълнявайки референдума, той твърди: това е морално. А за това, че не си е подал декларацията за имущество твърди - това е законно. Тоест, казва Трифонов, той по законен път не я е подал и си е платил глобата - законно. Това между другото прилича на превишената скорост по магистралата. Карах с двеста? Не е морално. Но си платих глобата - значи е законно.
Впрочем, на всичкото отгоре става дума за тафтология. Между закон и морал няма противоречие - законът кодифицира моралът, разписва го в правила, той е моралът в юридическа дреха. Но именно българският политически живот успя да разведе закона с морала и то до такава степен, че винаги някой да изплясква тези велики изречения: морално е, но не е законно, законно е, но не е морално, не е законно, но си платих глобата, глобиха ме, но не е морално - дори да е законно. И вече си личи как всеки политик може да си избира, като дете в магазин с бонбони, онова значение, което най-много му върши работа в настоящия момент. В друг момент ще избере друго.
Законно ли е това? Да. Но не е морално. И за да ви стане съвсем лошо ще завършим правдиво така:
Дали е морално, когато има нещо законно, но не морално, един политик да разчита на това, че е законно, дори да не е морално? Може би трябва това да стане незаконно - така е морално.
И т.н. за ИТН.
Автор: Райко Байчев
