Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Имаше едно интересно проучване за това какво представляват негласуващите у нас - сега е моментът да поговорим за него. За мнозина причините, с които те обосновават решението си да не отидат до урните, ще са изненадващи. Но преди да опишем ситуацията с мълчаливото мнозинство, нека си преговорим политическата версия.
Според политическата версия, която идва основно от политици, но и прилежаща към тях кохорта от рядко казващи нещо оригинално, а и фактологично вярно, политолози и партийни инфлуенсъри и т.н., причината се корени най-вече в апатията. В това наблюдение има нещо доста подло. То се корени в това, че се предполага как апатията към изборите е настъпила някак си от нищото, че даже и по вина на самите избиратели. Те цял живот не са направили нищо, за да се изправят срещу собственото си отчаяние. Ден след ден са се предавали на меланхолично чувство, стъпка по стъпка са бягали от гражданската си отговорност. Сега дори Юли Тонкин не може да ги мотивира в едно бързо курсче за 4000 лв. да се върнат в играта и да завоюват мястото си под слънцето и пред урните. Не, цялото това мнозинство на най-голямата партия в България - партията на негласуващите - това са едни наши съграждани, на които трябва да се гледа със съжаление, да им се помогне, да бъдат издърпани от тресавището на апатията. Това трябва да направят жизнеспособните, устремени и отговорни гласуващи. Които, ако случайно се окажат, например, огромни маси от политически безпросветни крепостни в някоя вечна администрация, които от отколешни времена зависят от синджира на партийното статукво - и наплашени, поддържат, в една потискаща симбиоза, както него, така и себе си: това трябва да се премълчи. Те са отговорни граждани и точка.
И така - това е стандартната версия. Нека сега да разгледаме какво е установило проучването, за което днес говори проф. Пламен Димитров. Ето как социалният психолог обобщава картината с негласуващите:
"Те очакват решителни хора да се стремят към законодателната власт и изпълнителната, но които не са самовлюбени, които имат зряла увереност в себе си. Които да ги представляват, защитават и да им дават не просто сигурност и подкрепа, ангажираност, която се измерва с практики и между изборите."
Това изречение е много любопитно - според мен заради абсолютното си здравомислие. На политиците може да им изглежда прекалено да се отправят подобни очаквания към тях. Те изглежда смятат, че водещите причини, с които заслужават да получат подкрепа, са съвсем други. Например, навремето Делян Пеевски крещя като изоглавен на един прословут митинг - "Искате ли да имате работа!", "Искате ли да имате работа"!. Ами като искаш да имаш работа и живееш в депесарски район, гласувай за Делян Пеевски - в това се изразяваше единствената клауза в жалкия обществен договор. Пеевски пък после се сглоби с Даниел Лорер, който каза, че новият му партньор се е променил за добро и за награда ще отиде в европарламента. Някои искат да имат работа, други също, но малко по-добре платена.
Продължаваме с мотивите. 25 % от негласуващите, една съвсем солидна група, са "хора, които живеят градивно и имат реални постижения, занимават се с дейности, ориентирани към развитие и реализация. Това е много важна група, която не участва на избори", казва още проф. Димитров. А ето ви още една причина да не гласуват: "Очакват кандидатите да са чувствителни за различните дневни редове в обществото. Да излязат от рамката на своите партийни програми." Това също ми допада, да си призная. Хубаво е да си го припомнят онези, които преди месец-два бяха действително увлечени от партийните си лидери да се вълнуват досущ както тях по въпросите колко точно зам.министри да получат едни и колко други. И по същия начин, по който Лена Бориславова и Борисов следят за точните параметри на сглобката, така да правят и те, смятайки, че това именно представлява гражданското общество - да рецитира партийните схеми от сутрин до вечер.
Какво още са казали негласуващите по повод политиците? Заключително и чудесно изречение, в което има една освежаваща нормалност. "Трети ключов фактор е почтеността – да познават биографиите на кандидатите в дълбочина, да ги видят в ежедневния им живот, а не по плакатите" - така е обобщил данните проф. Димитров. Сега, когато настъпва сезонът на плакатите, то звучи съвсем на място. Във всеки случай по-стойностно е от всички лозунги, на които предстои да се нагледаме.
Автор: Райко Байчев
