Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Не бях учуден и не ме хвана срам, че беше организиран протест срещу културно събитие - театрална пиеса, та се наложи да се уточнява, че зрителите ще бъдат проверявани все едно говорим за дерби мач: Проверяват зрителите в Народния театър заради протестите срещу постановката на Джон Малкович
Не бях учуден и не ме досрамя, че се и намериха хора (а дали заслужават така да ги наричам) за такъв протест: Грозни сцени в Народния театър: Нападнаха директора преди режисираната от Малкович постановка "Оръжията и човекът" (СНИМКИ и ВИДЕО)
Не бях учуден и не ме досрамя - добре де, подосрамя ме, че родната милиция за пореден път не си свърши работата. От бюджета е - той нали им е най-малкият най-голям в държавата, не стига, хей. Къде ще стигнат милиарди, от сигурността по-важно има ли, още трябва. Другари милиционери, на театър с базука ли трябва да се ходи вече? Поне до тоалетната ходим невъоръжени все още - оръжието, което там си произвеждаме, обаче го употребяваме в голям мащаб: Тео Ушев за случващото се пред Народния театър: Бяхме ритани, плювани, удряни с дръжки от знамена
Още: МВР министърът за боя пред Народния театър: Адекватно реагирахме (ВИДЕО)
Но, макар да не бях учуден, наистина ме досрамя от следното: "В такава международна среда сме сигурни, че даже споменатата пиеса да има художествени измерения и атрибути, те няма да бъдат разбрани и оценени, а ще бъдат използвани отново от външни на нашето общество сили, да сеят омраза и разделение сред нас, а и сред нашите европейски партньори и приятели". Казва го македоно-българската фондация "Гоце Делчев".
Дори нещо да е качествено, да не го гледаме - че международното положение...
Няма да питам дали сте луди, ясно е: СТЕ! И не съм учуден. Но наистина ме удари в сърцето. Смисълът на изкуството е да разширява хоризонти като поставя въпроси, чиито отговори да търсим поотделно и заедно. Колкото повече въпроси, толкова повече мислене за отговори. И току виж хоп - научаваш се да мислиш. Помага и предпазва, преди да почнеш да вършиш глупости.
Не очаквам нищо от дегенерати, които се втурват да бранят честта родна, докато по принцип в живота си не са направили нищо, с което да помогнат на някой друг. Но ми писна да оправдавам такива хора с "те не знаят какво правят", макар да е самата истина - както каза и Татяна Дончева преди 24 часа за политиците ни, "толкова си могат". Те, политиците, са такива, защото и ние, българите, сме такива. А държавата сме това - хората. Като не знаем да мислим и да проявим чувствителност обаче, няма хора, няма и държава - има пустота. Душевна мизерия - най-страшната.
А прочитът на пиесата всъщност е прост - колко гротескно е, колко ужасно е, когато човекът хване оръжието, за да решава проблемите! Антивоенна пиеса! Чудя се колко ли от протестиращите снощи пускат по социалните мрежи бели гълъбчета и се дерат за мир в Украйна...
Да затваряме вече - това дори не е Кристална нощ. Не знам даже защо правя това сравнение - за да ме разбере някой, трябва да знае и да е осъзнал какво е Кристалната нощ... В ТикТок и компания обаче няма как... Както няма как да обясниш, че прочитът на всяка творба е разкриване на човешка вселена, която протяга ръка към други човешки вселени.
Уви, в България всичко закрихме - дори чуждия правопис, с който пращаме "да си одят дома" (на заглавната снимка)!
Автор: Ивайло Ачев
