Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Съвършено ясно е, че още месеци преди изборите в задимени стаи се събират хора, чиито разбирания за политическа хигиена не надвишават тези на хиената, по която си приличат по още ред признаци. Безспорно е, също така, че всяка уличаваща политическия съперник информация е съобразена с идеята за правилен тайминг и никой няма да изразходва сътворената мръсотия в момент, който не изглежда подходящ. Очевидно е, че има политически капани, които се готвят с години и месеци, а после се складират за пак толкова дълго, за да послужат в правилните времена - или като им се даде публичност, или като се превърнат в инструмент за личен натиск, който, ако е оказал влияние, няма въобще да разберем - защото е оказал влияние. А че е дълбоко потискащ механизмът, по който работи тази машина, такъв е. Най-често две-три отвратителни медии, създадени с едничката функция на пощенски кутии, които до сублимния си миг, в който разгласяват компромата, имитират дейност или просто загряват за него с различно поплювване, движат целия процес. Подобни компромати са организирани, както знаем, междуведомствено - от служби, мафиоти, прокурори, ченгета, всякакви; вж. "Нотариуса". Въобще едно сливане между всички власти, което е толкова чисто, колкото течността, която остава на дъното на коша за боклук.
И все пак, като вземем предвид тези неща и нагазили дълбоко в тяхната кал, трябва да поставим един важен въпрос. Той може да се формулира така: Защо, когато някой политик, ядосан на това, че са го хванали в прегрешения, които не изглеждат малки, заяви, че нещо е "предизборен компромат", това му се струва достатъчно, за да не го коментира изобщо? Тоест ако се разчуе за някой нещо твърде уличаващо точно преди изборите, то няма политическа стойност, понеже...е преди изборите? Изглежда партийните елити изповядват някаква странна идея - че ако някой ги атакува, има право да го прави по всяко друго време, но не и в месеца преди гласуването. Тогава атаката е неетична и някой съдия - предполага се - съдещият избирател - трябва да дисквалифицира съперника. Той има право да бъде боклук при други обстоятелства, сега не.
В този месец изглежда всички партии смятат, че по дефиниция се завръщат към някаква девствена, свещена невинност. Всичко срещу тях е предизборен компромат - тоест злодеяние, гадост, лъжа. А безумните им билборди, парфюмирани слогани, шатрите по центъра на градовете, лъщящите от фотошоп физиономии, рецитирането на заучени фрази и набързо скроените обещания, които би трябвало да са предизвикали в пиарите, които са ги съчинили, онази физическа тежест, която неискреността винаги поражда, дори в свикналите да живеят с нея - ето това е истина.
Всеки политик въобще е на нещо като бал. Той трябва да минава като на парад по червен килим и върху него да се сипе брокат. Строените отстрани избиратели да си избират най-добрия манекен, който да си харесат. В случай, че някой го нападне, той изохква - това е удар под кръста. Не се брои. Моля, не ми пречете в най-важния ден в живота ми. Аз сега завършвам. Едно народно събрание приключи и друго идва - такъв е, нали, животът. Надявам се да разбирате, че обиколката ми в провинцията, място, в което не съм стъпвал от началото на предишния ми мандат - сега това е най-важото нещо за мен. Хубаво е да излъчвам приветливост, доброта, загриженост, съчувствие, разум, достойнство, проницателност и топла привързаност към всички, с които се срещна. Питате ме за, там, оная работа, дето излезе за мен? Предизборен компромат. Сега съм на бал, на 9 юни имам изпити - ако може после. Виж как хубаво съм се нагласил. Бива ли така?
Автор: Райко Байчев
