Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Интервюто на Кирил Петков със Сашо Диков със сигурност ще се превърне в тема идните дни. Тезата, накратко, може да се преразкаже така: съществува дълбока държава, върху която нито един министерски съвет не може да влияе особено. Защото тя е внедрена на три места: прокуратурата, службите и регулаторите. Замислена е още от Лукановите времена, а днес отгоре й стои Пеевски, малко под него Борисов. (С подробностите от разговора може да се запознаете тук).
Заедно с тези общи положения Петков разказа и за различни случаи, с които се е сблъскал като министър-председател. Те са любопитни: Петков ги е държал в тайна, вече не. Затова по повод тях, нека зададем най-важните въпроси, които ни изглеждат неотложни след разговора му с Диков. Повечето от тях интервюиращият не зададе, впрочем. Не е типично за него да изглежда като фен, но...Случи се. И така, ето въпросите по конкретните цитати:
1. Цитат: "Част от охраната на НСО, която ми беше зачислена, когато станах премиер, е имала за цел да ме следи". Петков не скри, че от самото начало на премиерстването си се е усетил, че му прикачат подобни, тоест, той не го е осъзнал в последствие или пък някой да му го е доверил години по-късно. Въпросът съответно: защо още тогава Петков не говори за това публично, когато първо, имаше най-високо обществено доверие, което, най-вероятно, никога повече няма да има, и щеше да получи нужната подкрепа? И второ, как така на практика той се е съгласил да бъде следен, при положение, че е разпознал намерението почти мигновено? Напомням, че целият му опозиционен патос в момента разчита на това - че престоят му в сглобката го е убедил как зад всичко стоят службите. Само че по разказа му изглежда, че го е разбрал кажи-речи веднага: преди години. Не беше ли именно онзи начален момент, когато разполагаше с много по-голям авторитет, а Пеевски и особено Борисов, бяха в политически нокдаун, перфектен, за да обяви публично притесненията си и да направи опит да ги реформира? Сглобката с БСП и ИТН също беше много по-подходяща за подобни действия.
2. Определени анализатори и политолози са искали 20 000 лв. на месец "абонамент" от Петков. Ето и точният цитат: "Сядам аз на бюрото като премиер и след месец идват едни хора. Пак няма да казвам имена, но всички българи ги знаят. Казват: "Добър ден. Ние сме независимите анализатори, независимите политолози. Ако имаме с вас договор за 20 000 лв. на месец, ние си се оправяме с телевизиите къде да се появяваме, къде да не се появяваме. Ние говорим точките, с които вие искате да излезете".
Тук доста неща са всъщност неясни. Изглежда, че не съм от онези "всички българи, които ги знаят". Кои са тези хора? Това са анализатори, които идват само от социологическите агенции и политоложките кръгове ли? Или пък са самите телевизии, които определят гостите в сутрешните блокове? Или пък са коментатори по сайтовете? Между другото 20 000 лв на месец изглежда доста ниска сума за гарантиране на цялостен медиен комфорт, такъв, какъвто го представя Петков. И тук интересното е: при положение, че след като не им е дал пари, а те са го разсипали от "очернящи статии", както се жална той, какъв е проблемът да разгласи публично имената им? Дето се вика, те тъй или иначе го очернят до ден днешен и защото не е дал 20 000 лева, са го направили на пет стотинки - защо да не научим имената им? Иначе цялото нещо става като с "четирихилядниците" на Лена Бориславова. Какво пречи да се назовават конкретни имена, особено ако една партия наистина се стреми да е борец срещу статуквото по начина, по който се е самоопределила? Нещо не се получава логически: не можеш да съобщиш за някакви политолози (вероятно), които са ти искали 20 000 лв, пък в същото време ще се бориш срещу Борисов и Пеевски?
3. Поуката от това интервю беше, че над всички стои Делян Пеевски. Това е така, то е политическа аксиома на втората половина от прехода. Обаче е направо удивителна откривателската енергия, с която Петков го съобщава. Не съм сигурен, че е възможно да съществува човек, който да следи българската политика дори с минимален интерес и да не си е дал сметка за този непреодолим факт. Имам предвид, че ако двете години на Петков в политиката са били учебен процес, на базата на който той да усвои необходимото познание за ролята на Делян Пеевски и Бойко Борисов в държавата...то тая бавноразвиваща се фаза на обучение някак не стои на едно ниво с онази харвардска прозорливост, която би трябвало да гарантира малко по-бързо усвояване на политическата материя. Та така: питаме тези неща и се надяваме да успеем да ги промъкнем покрай оглушителния сашодиковски възторг.
Автор: Райко Байчев
