Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Можеш ли да си дялан камък, ама толкова дялан, че да ставаш за всичко?
Съдейки по поредната предизборна навалица, а и по много други неща в управлението на държавата - може.
334 души са се кандидатирали за двата вида вот - и за родния парламент, и за европейския. Сигурно са бая закъсали, защото за две работни места едновременно кандидатства само някой, който няма какво друго да работи. Още: Синът на Андрей Луканов е кандидат за депутат, интересни сблъсъци на много места
Ако обаче наистина имахме такъв елит, отдавна щяхме да сме една Норвегия или Швейцария. Ако тези кандидати имаха потенциала да управляват, клетата ни държава нямаше да е в челото на класациите по корупция, зле работеща администрация и едва оцеляваща нация. И нямаше цяло поколение българи да се изнесе в чужбина, там да създава и да отглежда деца.
За българския парламент пък кандидатстват 6114 души. Нямаме съмнения нито във високия им професионализъм, нито в тяхната безкористност. Вие ако имате, не Ви съдим.
Сред всичките тези хора, желаещи да гласуваме за тях, вероятно има и такива с достатъчно висока квалификация, опит и политически качества. Но проеобладаващият профил е друг. В България в политиката влизат хора с определено меркантилни подбуди. Високото заплащане, комбинирано с почти напълно безотговорната трудова дейност, привлича като магнит хората, които очевидно не стават за нищо друго. Още: 4 вида патологичен евродепутат: Класическите архетипи
Работата в нашия и в европейския парламент може отвън да изглежда еднаква, но на практика не е точно така. Необходими са по-стабилни познания за структурите на Европейския съюз, за органите на управление, за всевъзможни нормативни документи, процедури и прочее. Отделно от това трябва да имаш доказан опит в дадена сфера, да си водеща фигура в своята професия, да имаш какво да дадеш или поне да знаеш какво точно ще работиш.
Не че само сегашната партида е съставена предимно от лаици - почти винаги си е било така. Но понеже вотът е две в едно, изкушението е било голямо. Да бяха 20-30 души, решили да се пробват и на двете места, но 334? Всичките те вероятно имат блестяща експертиза, но за страничния наблюдател нещата вървят повече към епикриза. Най-парадоксално е кандидатирането за ЕС, когато не зачиташ нито химна, нито политиката му. За какво тогава отиваш? За пари, разбира се. Естествено, евро, а не копейки. Още: С руска пропаганда Петър Волгин и "Възраждане" тръгват към евроизборите
Шегуваме се с приятели, че се кандидатираме за невродепутати, защото избиващата и напираща към върховете простотия ни вади от равновесие. Тя просто няма край. Затова невродепутатската листа става доста дълга - писна ни, наистина ни писна от семпли хорица, движени от всякакви други подбуди, но не и от желание да направят нещо наистина полезно за обществото, за децата ни и за България.
То бива жажда за власт, то бива лакомия за лесни пари, но чак толкова наистина е грехота. Впрочем, при някои едва ли е само заради парите. Хората сме така устроени, че ни блазни някъде да пише, че сме голяма работа. Друго си е да туриш в биографията си едно MEP (Member of the European Parliament). А какво точно си вършил там, въобще дали нещо си вършил, няма голямо значение.
Механизмът обаче си е задействан от партиите и впоследствие ще се донаместят всички. Някой ще се откаже от Брюксел, друг пък ще се откаже и от нашия парламент, за да оглави ведомство...
Напливът към властта може да се оправдае с тезата, че това е демокрацията - всеки може да се пробва, всеки има право да участва. Да, така е, няма спор. Проблемът е, че се юрват да участват все хора, на които в биографиите не е отбелязано почти никакво постижение.
Кадърните странят от този юруш.
Добрите професионалисти искат да си тежат на мястото, да правят нещата, от които разбират. Те рядко се съгласяват да влязат в политиката. За тях, поне в българските условия, политиката е едно блато, в което малоумници се обливат с помия един друг. Още: Желязков наказа 17 депутати заради "тепачката" в парламента
Не са далеч от истината.
Макар че в Европарламента нещата не са точно такива и всеки, който го следи, ще потвърди.
Но точно тези, които най-много стават за Европарламента, не щат и да чуят за такава кариера. Камо ли за българския.
За сметка на това Сульо, Пульо, Гочоолу и Дочоолу са винаги на линия. И демократичната ни многопартийна система все повече прилича на онези картинки - "Открийте разликите".
Ако не успявате, не се тревожете. Успяват само трийсетина процента - или така си мислят.
Автор: Евелина Гечева
