Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Още: Най-важните новини за деня: 21 януари 2025 г.
Още: Прогноза за времето - 22 януари 2025 г. (сряда)
Можеш ли да си дялан камък, ама толкова дялан, че да ставаш за всичко?
Съдейки по поредната предизборна навалица, а и по много други неща в управлението на държавата - може.
334 души са се кандидатирали за двата вида вот - и за родния парламент, и за европейския. Сигурно са бая закъсали, защото за две работни места едновременно кандидатства само някой, който няма какво друго да работи. Още: Синът на Андрей Луканов е кандидат за депутат, интересни сблъсъци на много места
Още: Проф. Надя Миронова е новият директор на НДК
Ако обаче наистина имахме такъв елит, отдавна щяхме да сме една Норвегия или Швейцария. Ако тези кандидати имаха потенциала да управляват, клетата ни държава нямаше да е в челото на класациите по корупция, зле работеща администрация и едва оцеляваща нация. И нямаше цяло поколение българи да се изнесе в чужбина, там да създава и да отглежда деца.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Популистки внушения": Операторите скочиха на КЗП след предложението да останат без лицензи
За българския парламент пък кандидатстват 6114 души. Нямаме съмнения нито във високия им професионализъм, нито в тяхната безкористност. Вие ако имате, не Ви съдим.
Сред всичките тези хора, желаещи да гласуваме за тях, вероятно има и такива с достатъчно висока квалификация, опит и политически качества. Но проеобладаващият профил е друг. В България в политиката влизат хора с определено меркантилни подбуди. Високото заплащане, комбинирано с почти напълно безотговорната трудова дейност, привлича като магнит хората, които очевидно не стават за нищо друго. Още: 4 вида патологичен евродепутат: Класическите архетипи
Работата в нашия и в европейския парламент може отвън да изглежда еднаква, но на практика не е точно така. Необходими са по-стабилни познания за структурите на Европейския съюз, за органите на управление, за всевъзможни нормативни документи, процедури и прочее. Отделно от това трябва да имаш доказан опит в дадена сфера, да си водеща фигура в своята професия, да имаш какво да дадеш или поне да знаеш какво точно ще работиш.
Още: МВнР: Няма данни за пострадали българи при пожара в ски курорт в Турция
Още: Ръст на ранните записвания за летния сезон
Не че само сегашната партида е съставена предимно от лаици - почти винаги си е било така. Но понеже вотът е две в едно, изкушението е било голямо. Да бяха 20-30 души, решили да се пробват и на двете места, но 334? Всичките те вероятно имат блестяща експертиза, но за страничния наблюдател нещата вървят повече към епикриза. Най-парадоксално е кандидатирането за ЕС, когато не зачиташ нито химна, нито политиката му. За какво тогава отиваш? За пари, разбира се. Естествено, евро, а не копейки. Още: С руска пропаганда Петър Волгин и "Възраждане" тръгват към евроизборите
Шегуваме се с приятели, че се кандидатираме за невродепутати, защото избиващата и напираща към върховете простотия ни вади от равновесие. Тя просто няма край. Затова невродепутатската листа става доста дълга - писна ни, наистина ни писна от семпли хорица, движени от всякакви други подбуди, но не и от желание да направят нещо наистина полезно за обществото, за децата ни и за България.
То бива жажда за власт, то бива лакомия за лесни пари, но чак толкова наистина е грехота. Впрочем, при някои едва ли е само заради парите. Хората сме така устроени, че ни блазни някъде да пише, че сме голяма работа. Друго си е да туриш в биографията си едно MEP (Member of the European Parliament). А какво точно си вършил там, въобще дали нещо си вършил, няма голямо значение.
Механизмът обаче си е задействан от партиите и впоследствие ще се донаместят всички. Някой ще се откаже от Брюксел, друг пък ще се откаже и от нашия парламент, за да оглави ведомство...
Напливът към властта може да се оправдае с тезата, че това е демокрацията - всеки може да се пробва, всеки има право да участва. Да, така е, няма спор. Проблемът е, че се юрват да участват все хора, на които в биографиите не е отбелязано почти никакво постижение.
Кадърните странят от този юруш.
Добрите професионалисти искат да си тежат на мястото, да правят нещата, от които разбират. Те рядко се съгласяват да влязат в политиката. За тях, поне в българските условия, политиката е едно блато, в което малоумници се обливат с помия един друг. Още: Желязков наказа 17 депутати заради "тепачката" в парламента
Не са далеч от истината.
Макар че в Европарламента нещата не са точно такива и всеки, който го следи, ще потвърди.
Но точно тези, които най-много стават за Европарламента, не щат и да чуят за такава кариера. Камо ли за българския.
За сметка на това Сульо, Пульо, Гочоолу и Дочоолу са винаги на линия. И демократичната ни многопартийна система все повече прилича на онези картинки - "Открийте разликите".
Ако не успявате, не се тревожете. Успяват само трийсетина процента - или така си мислят.
Автор: Евелина Гечева
