Коментар №2 на седмицата: Как България ще попадне в Г-7 за петдесет, сто години

Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.

Още: Нова атака срещу влогъра Любомир Жечев - изтрит му е каналът в YouTube

Още: Започва изплащането на коледните добавки за пенсионерите

Попаднах на един разговор, в който чух, че двама политици от нова партия, която тепърва ще се бори за място в парламента, са осъществили размяна на реплики, която тук предлагам да увековечим. Става дума за Николай Марков и Ивелин Михайлов, а партията се казва "Величие". Марков ли беше, или Михайлов, не помня, но сподели, че опитвайки се да установят с по-голяма точност размера на амбициите си, единият казал на другия, че няма никакъв смисъл да се занимават с политика, ако не вкарат България в Г-7. На колегата му обаче това се е сторило крайно недостатъчно. Да не кажа обидно. И му отвърнал, че лично за него няма никакъв смисъл въобще да си прави труда да издига България към облаците на Г-7, ако тя не е номер едно там.

Аз забравих кой е поискал едното и кой другото, но сякаш не това е най-важното. Каквото и да говорим, възможностите не са много. Може би Николай Марков първо е заявил на Ивелин Михайлов, че целта му е България да попадне в Г-7. С което светкавично си е навлякъл гнева му и той моментално е изискал от съпартиеца си да погледне по-смело към върховете. Или пък е станало съвършено обратното - тъкмо Ивелин Михайлов, а не някой друг, е тръгнал в правилната посока на разсъждение - докато в един момент, подценявайки почти фатално възможностите ни за растеж, се е задоволил с произволно място в Г-7. Пуста скромност! Само че, полковникът не спи - скастрен за обикновеността на мечтите си, Михайлов напълно осъзнал грешката си и двамата си стиснали ръцете (тук думата "компромис" звучи интересно), с договорката да се устремят към абсолютния геополитически връх. И ето ти политическа програма: България да стане най-силната държава на планетата. За да бъда честен, нека допълня - те казват, че това ще стане за 50-100 години. На всички, които смятат, че политиците ни работят със скъсен хоризонт - ето ви алтернатива. Не са значи Марков и Михайлов разни фантазьори, утописти, не са подходящи за диспансеризиране хора, каквито бихме си помислили, че могат да бъдат, в случай, че говореха за някакъв по-кратък срок. Не, те са обмислили нещата добре. Просто това ще е партия, която ще излъчва представители столетия наред - малко като ханските родове. Всички ще бъдат на ниво от Омуртаг нагоре.  

Но аз държа да попитам, плахо, от гледна точка на рационалната и трезва преценка. Знам, че е късно да се връщаме към този въпрос, но не е ли бил все пак по-прав онзи, който е предложил да се задоволим само Г-7? Не е ли именно той носителят на здравия разум и щом единият е Дон Кихот, другият да бъде Санчо? Нали разбирате: може би е по-разумно да изпреварим Велокобритания, Германия, Франция и Италия, но в случай, че не успеем да оставим зад гърба си Япония, Канада и САЩ, няма нужда да си посипваме главата с пепел. Нищо фатално няма да е станало - голяма работа. В крайна сметка става дума за държави, които имат много по-големи ресурси от нашите, както и от между 20 и 50 пъти повече население. Дори с неописуемата скорост на разплод - използвам тази дума, защото то ще си е направо разплод - която ни предстои; дори в това направо библейско плодене и множене, за което горките акушерки по болниците в момента изобщо не подозират и израждат ниската ни демография в пълно невежество за ядрения бейби взрив, който предстои от Видин до Резово и от Силистра до Сандански; дори това сякаш няма да е достатъчно, за да стигнем тези супердържави. Не ме обвинявайте в негативизъм обаче. Аз говоря за Япония, САЩ и Канада, пак да подчертая, не за останалите четири, там нямам никакви притеснения, че ще ги стигнем. Като казах стигнем - Тодор Колев питаше как ще ги стигнем. Той беше велик актьор, но от гледна точка на "Величие" е слаба работа.

Още: Кой има имен ден днес, 18 декември 2024 г. Честито!

Още: Прогноза за времето - 18 декември 2024 г. (сряда)

Стигнем е едно. Минем друго. 

Автор: Райко Байчев