Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Коментар №2 на седмицата: Иран срещу Израел: Засега вълкът е сит, агнето – цяло

20 април 2024, 10:35 часа • 1532 прочитания

Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.


Поне веднъж в живота си сте гледали някое научнопопулярно предаване тип National Geographic – силно се надявам това да важи за четящите този текст. И ако сте, много вероятно е то да е показвало как се установява кой е шеф и кой подчинен в животинския свят. Мъжките се бият – кръстосват рога, пускат в действие нокти и лапи, кой каквото има като оръжие.

Понякога обаче явен победител няма – тогава противниците, след като са премерили сили, отстъпват, за да съберат нови. Точно това изглежда положението в Близкия изток сега, с вече преминалия червена линия конфликт между Израел и Иран.

След масираната иранска атака с дронове и ракети срещу Израел и двете страни обявиха победа. Но на всички е ясно, че това не е краят - двама победители няма, двама шефове - също: Дронове и ракети от Иран по Израел: Първи данни за бройката (ВИДЕО)

Противопоставянето между Иран и Израел е с корени далеч назад в историята. Да не забравяме – Иран е наследник на Персийската империя и амбициите да е водещата (не водеща, а водещата) сила в Близкия изток не са от вчера. За Израел да е сила номер 1 в Близкия изток е въпрос на оцеляване – еврейската държава е заобиколена от глутница (арабски) вълци и покаже ли слабост в дългосрочен план, това като нищо би значело нейният фактически край.

Кой какво спечели и загуби след 13 април в крайна сметка – в следващите редове

Иранският поглед

След като за втори пореден път висши военни от Иранската революционна гвардия бяха евтаназирани, Иран трябваше да отвърне по някакъв начин, ако искаше да опази реномето си на стълб за крайните ислямистки движения в региона: Израел удари посолството на Иран в Дамаск (СНИМКИ). Казвам втори път, защото споменът за Касем Сюлеймани е жив – тогава Техеран не отговори открито на САЩ, но и САЩ не е Израел и е ясно, че да провокираш директно САЩ към война никога не е добра идея: Убийството на генерал Касем Сюлеймани - риск от война между Иран и САЩ (СНИМКИ И ВИДЕО).

Отговорът на Иран сега беше различен, защото всъщност е част от стратегия за развитие, която е в действие отдавна. Едва ли има много хора, които да вярват, че Техеран не стои идейно зад атаката на "Хамас" от 7 октомври, 2023 година срещу Израел. Тя беше безпрецедентна – точно както сегашният директен ирански обстрел е безпрецедентен. Операцията на "Хамас" беше твърде добре организирана и ефективна, с твърде сериозен мащаб, за да се повярва, че зад нея не стои играч, който е от държавен калибър: Светът през 2023 г.: "Хамас" подпали брутална война в Израел (ВИДЕО и СНИМКИ)

Наивно е обаче да си мислим, че Иран атакува Израел само защото "персите (и арабите) мразят евреите". Режимът на аятоласите е фанатично религиозен от публична гледна точка, но е диктатура по същество на държавно управление. Историята е доказала – всяка диктатура има нужда от външен враг, за да оцелява. Причината – в този вид режим едни се облагодетелстват много силно за сметка на други и ако тези, които плащат сметката, не бъдат разсейвани и разделяни, вътрешният мир, който е необходим на диктатурата да цъфти, няма да оцелее.

Че в Иран клокочи буря е отдавна видимо за тези, които искат да гледат. Спомнете си (или научете) за Махса Амини – тази видима вътрешна пукнатина със сигурност не е единствена. Вижте в социалните мрежи - когато в поредния кръг на иранското футболно първенство имаше призив да се почете паметта на убитите военни от Иранската революционна гвардия от Израел в Дамаск и как хората отговориха с освирквания. За да бъде запушена сериозната пукнатина, аятоласите не могат да измислят друго, освен осигуряване на достатъчно фанатична подкрепа, която да тушира недоволството. Как – като натрият носа на Израел: Светът през 2022 година: Протестите в Иран - ще падне ли религиозният режим?

Временна победа за Иран

Фактът, че поне засега не изглежда Израел да тръгне по пътя на открит военен отговор може да се счита за победа на аятоласите. Обединихме се, нападнахме ги, наказахме ги, те нямат сила да отговорят – простата пропагандна теза, която Иран ще използва, за да консолидира позициите си не само вътрешно, но и сред терористичните групировки в Ирак, Сирия, Йемен, дори Йордания. Позицията на силата винаги печели подкрепа сред тези, които хилядолетия са живели така. За аятоласите да са силни е въпрос на оцеляване.

Точно затова в Израел има крайни мнения, че сега е моментът – Иран прекрачи червената линия на директна атака. Израел така или иначе е във война с "Хамас", да се направи следващата крачка. Ако това се случи, не бива да забравяме – Израел е ядрена държава, неофициално това се знае от десетилетия. В пряка война срещу числено превъзхождащ я противник, Израелската държава може да прибегне до най-страшните си оръжия.

СНИМКА: Getty Images

Израел ще кротува и ще дебне

Засега изглежда Израел ще изчака – това са първите сериозни сигнали: След атаката на Иран: Курсът за отговор на Израел изглежда ясен

Защо? Първо, политическото положение на Бенямин Нетаняху е много сложно. Той се крепи на власт едва-едва. Преди операцията на "Хамас" беше буквално на крачка от това да бъде изправен пред съда. Ковид и политическият паритет помогнаха на Нетаняху да оцелее, а войната с "Хамас" му дойде дюшеш – като има външен враг, винаги е от полза за вътрешни проблеми: Нетаняху се обяви за невинен по делото за корупция и напусна съда

Второ – САЩ не искат да се замесят във война с Иран. Войната в Украйна е достатъчно сложен политически пъзел за Байдън и то месеци преди изборите за президент. Израелски военен отговор на атаката на Иран предполага бързи действия от оперативна гледна точка – т.е. в мандата на Байдън. Това би било политически удар за него, защото той разчита много на гласоподаватели-мюсюлмани. По-различно е за Доналд Тръмп – ако той беше президент на САЩ, война с Иран като нищо щеше да е факт. Тръмп разчита на подкрепа на гласоподаватели, които са крайни, самият той е импулсивен и отмъстителен, като ясно показа какво мисли за Иран когато беше президент - спомнете си връщането на "ядрените" санкции. Отделно, начинът, по който с американска помощ Израел отрази без никакви щети много сериозна атака с дронове и ракети показва каква е общата военна мощ и какво могат да направят Тел Авив и Вашингтон на бойното поле при нужда. Да не забравяме и друг фактор - ако има мащабни сухопътни военни действия, аятоласите колко ще са спокойни да дадат оръжие на хора (за да се бият в иранската армия), които месеци наред протестираха срещу тях и то с жестоки улични боеве срещу Революционната гвардия?

Иран – пример за назидание

Една бърза и успешна война с Иран е това, от което и Нетаняху, а и САЩ, се нуждаят. САЩ, но с Доналд Тръмп начело, а не с Джо Байдън. В Украйна САЩ се мотаят и позволяват с всеки изминал ден доктрината на диктатор като Путин да надделява. Окончателна победа на Путин в Украйна поставя въпросът – за какво ни е демократичен лидер като САЩ, който не опазва най-ценното, а именно – свободата сам да избираш? Иран се позиционира като съюзник на Путин, но за разлика от Путин няма ядрени оръжия. Война срещу Ислямската република е много по-вероятна, особено при приближаваща руска победа в Украйна – в конвенционален сблъсък, при който Израел и САЩ действат заедно, едва ли много хора биха заложили на Иран. Ако някой очаква сериозна подкрепа за Иран от Русия, нека си спомни, че "Киев за 3 дни" се проточи вече трета година и Путин не може да си позволи да разпилява ресурси, след като явно сега действа, за да приключи всичко окончателно в Украйна: Когато искат, могат: Израел беше опазен от САЩ и Запада, Украйна – не (ВИДЕО)

Мир за дълго няма да има

За момента Израел избира пътя на "отговор ще има в подходящото време". Прави го освен заради липсата на помощ от САЩ в момента и заради умората на хората в Израел от активна война, която може да взриви политическото ложе на Нетаняху. Но и при Иран факторът "вътрешно обществено напрежение" определя продължаването на агресивна политика – особено когато пропагандата изкарва сегашната атака за голяма победа. И диктаторите са хора – накрая почват да вярват и то силно в собствената си пропаганда.

Иран все още е в по-неизгодна позиция – в Близкия изток нито един от арабските режими не подкрепя Техеран, с изключение на Башар ал Асад и то повече защото Иран се настани в Сирия толкова удобно, че Асад не може да каже нищо. Иран залага във външната си политика именно на сирийския модел – с вътрешен екстремизъм в арабските държави, който контролира и с който прилага натиск за изгодни за Техеран политически промени. Иначе управляващите и в Саудитска Арабия, и в ОАЕ, и в Йордания са противници на Иран. Погледнете на верска основа, там е разковничето – шиитското течение доминира в Иран, сунитите обаче са управляващи като цяло в арабския свят.

Смело може да се каже, че ако не трябваше да се съюзят с Израел, най-силните арабски държави отдавна биха се обединили срещу Иран. Ако не Израел, а ОАЕ например бяха обстреляни така от Иран, както се случи на Израел на 13 април. По времето на Тръмп всъщност имаше силно развитие в сближаването между Израел и Саудитска Арабия, заради което се наложи Иран да използва подвластните му екстремисти и въпросът с Палестина пак да стане много горещ, така че Тел Авив и Рияд да бъдат разделени: Саудитска Арабия няма да си оправи отношенията с Израел без палестинския въпрос. Вековната реилигиозна вражда е много силна пречка – все пак ако питате сунитите кой е враг номер едно между евреи и шиити, отговорът изглежда ясен. Затова и единственият начин този отговор да бъде преодолян са САЩ – с решителна роля в политическото убеждаване на играчи като Саудитска Арабия. Връщане на Тръмп в Белия дом, особено предвид как действаше в Близкия изток при първия си мандат (призна официално Йерусалим за безусловна столица на Израел, докато активно помагаше на Саудитска Арабия срещу хутите: Сенатът каза на Тръмп да спре да помага на Саудитска Арабия за Йемен), като нищо ще значи точно това – създаване на регионална коалиция срещу Иран с участието на най-големите арабски държави и Израел, но не като водеща сила - американците ще са водещи, вече би значело "дойде му времето Иран да си получи отговора".

А ако Иран си го получи – тогава Тръмп ще може да използва това и в Украйна, не се съмнявайте. И да тръгне по пътя "Да направим Америка пак е велика" - така, както мнозина не очакват в момента. Или най-малкото да изиграе с Путин "танто за кукуригу" - САЩ се налагат над Иран, Русия - над Украйна, и геополитически баланс има.

Най-силният коз на Иран и на Путинова Русия обаче остава - на какви жертви като кръв е готов Запада? Дотук, с опита от Украйна, личи ясно - не е готов на големи жертви. Готовността за по-големи жертви обаче се променя - както всичко на този свят. Защото когато ти струва 1,35 млрд. долара да отбиеш една масирана атака като тази на Иран (такива са сметките в израелските медии), не можеш да стоиш в отбрана, ако ти се случва нееднократно - в Украйна това е "седмичната дажба" като количество дронове и ракети от Русия, която трябва да бъде отблъсквана.

Автор: Ивайло Ачев

Георги Петров
Георги Петров Отговорен редактор
Новините днес