Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар събра над 10000 ваши прочитания в Actualno.com.
Росен Плевнелиев и Соломон Паси, фигури, които са будили различни психологически тревоги през годините, ще водят контактната група на ГЕРБ за евроатлантически кабинет. Отредената им от Борисов водеща роля е очарователна безсмислица. И както се казва, сюжет за гоблен. Но тъй като пишем по-малко зле, отколкото шием, ще трябва да го ушием словесно.
Първо, силно вълнение предизвиква самата фраза - "контактна група". Филологическият въпрос тук предхожда политическия - малко ли ни беше да "комуникираме", "входираме" и "канселираме"? Контактна група звучи като нещо междинно от света на електроснабдяването и света на вицовете; а предвид двамата замесени, вторият свят не е вън от съмнение. Словосъчетанието е малко притеснително: ако човек рано сутрин разбере, че към него се придвижва контактна група, водена от Соломон Паси и Росен Плевнелиев, би се почудил единствено към коя спасителна институция да се обърне на 112 - полицейска ли да бъде, бърза помощ или да звънне на пожарната, за да му вдигнат стълба до прозореца и да се изнесе с разтреперени ръце, ако почукат. Не че човек би почувствал заплаха за физическото си съществуване. Но никой не ти гарантира психологическото оцеляване, така както след всеки сутрешен блок с един от двамата се налага да разтъркваш енергично слепоочия и да уговаряш час за масажист, за да намалиш нивата на различни конвулсии, които вегетативната нервна система изпраща към тялото поради мозъчния унес, предизвикан от един от двамата. Но поне до момента не сме ги виждали в комплект. Кой може да издържи подобно нещо...
Какво ще представляват преговорите с Плевнелиев и Паси в контактния смисъл на думата? За да разберем подобно високо напрежение, най-напред ви предлагам да си пуснете Thunderstruck на AC/DC. В това средно малоумно парче за пишман рокаджии, се повтаря, както е известно, едно и също пискливо бръщолевене на китарата, съчетано със зрелищни набивки на фразата "Thunder". Просто сменете в съзнанието си бръщолевенето на китарата с думата "евроатлантически", а на мястото на "Thunder" поставете думата "Бойко". Тоест цялата работа изглежда така:
БОЙ-КО!
евроатлантически-евроатлантически-евроатлантически
БОЙ-КО!
евроатлантически-евроатлантически-евроатлантически
Повтаряйте го, докато не изпаднете в умопомрачение и докато онези, които седят отсреща на контактната група не започнат да го повтарят и те в същото умопомрачение. Когато двете умопомрачения се слеят в едно, тогава може да говорим за най-важното: че контактната група е установила контакт. Веднъж щом контактът е готов, включете разклонител и се насочете към следващите парламентаристи и опитайте да постигнете същия ефект. Крайната цел към разклонителят да се прикачат над 120 депутата, които да направят така, че Бойко/Thunder да изглежда като евроатлантически гръмовержец и да отърве кожата за пореден път, продължавайки под евроатлантическа сурдинка да прибира онова, което прибира, понеже нови шкафове винаги могат да се купят, а сега е златният момент да се напълнят с материал; война, инфлация, газова криза, в мътни времена винаги става най-лесно.
Към групата би могъл да се присъедини и Даниел Митов, разбира се, който също умее да създава високо напрежение, както и да се изведе от тъмнината Цветан Цветанов, човекът, произнесъл думата "евроатлантически" най-много пъти в историята на човечеството. Така вече говорим за невероятен квартет, който едва ли би могъл да направи нещо друго, освен да налее още няколко процента на "Възраждане" и да мобилизира противоположния неконтактен електорат: поне половината от анти европейските настроения се дължат именно на такъв тип политици, неспособни да съставят малко по-сложни изречения, а са се ограничили до развъртането на едни и същи петдесет думи в различна последователност. Няма нищо по-лошо за евроатлантизма - както и за всичко друго - от това да говориш за него като кукувичка с навита пружинка, инсталирана от Борисов в кукувичето гнездо, което създаде.
Когато всички приключат с монтажа на контактната група, могат да излязат в заслужена почивка и да напишат автобиография. В нея ще се разказва как в най-съдбовния момент за България са допринесли за нейното бъдеще и как без тях сме щели да потънем във варварска антиевропейщина, понеже никой без тях е нямало да се сети как е трябвало да се спасим.
Когато прочетете и автобиографиите обаче, никой не ви гарантира, че последното нещо, което ще видите, няма да е надвесен над вас лекар, който се опитва да разбере най-важното: дали сте контактен.
Както се казва на медицински език - прогнозата не е добра.
Автор: Райко Байчев
