Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Владимир Путин на съд в Хага. Бенямин Нетаняху – не. Ето тази позиция на САЩ, която е не просто конкретна, а принципна, вбесява всеки, който е възпитаван и оценява поне малко що е то добро и що е то лошо. Точно тази позиция и политика от много време насам на „световния полицай“ лека-полека помогна в значителна степен да стигнем до днешното положение на планетата, при което всеки разговор за Трета световна война има все повече аргументи: Международният съд издаде заповед за ареста на Нетаняху
Откъде-накъде Бенямин Нетаняху да не бъде разследван за военни престъпления, щом има достатъчно данни за такова нещо? Нали именно правосъдието е един от пилоните, на който се крепи демокрацията? Да, но "най-великата демокрация на света" не иска така – иска и налага принципа "нашата демокрация е по-добра от вашата демокрация".
Цялата работа е отдавна изяснена – САЩ не искат да позволят американски граждани да бъдат съдени от друг, особено за нещо толкова ужасно като военни престъпления. Това не е позиция, която е възприета сега – това е доктрина. Ако не знаете, припомнете си в този материал историята: Лицемерие: Русия не се съгласи да носи отговорност пред съда за война, САЩ – също
Разбира се, Нетаняху не е американски гражданин. Но американската доктрина по въпроса включва и съюзниците на САЩ – най-важните, естествено. А в случая с Нетаняху администрацията на Байдън ясно показа, че действията на Трибунала в Хага са правилни – самият Байдън спря определена военна помощ за Израел и то заради цивилното население в Газа. Когато обаче дойде ред да се търси отговорност и то извън Вашингтон, хоп – американците обърнаха палачинката.
Нашите са си наши, чуждото е общо в случая има дори гротескни размери – макар официално администрацията на Джо Байдън да изрази задоволство, когато Трибуналът в Хага фиксира погледа си върху Путин, то САЩ решиха да не дават данни и доказателства за руските военни престъпления в Украйна. И го направиха, за да не стане прецедент – тоест, като дойде ред за някой "наш човек", да няма как на юридическа база американците да бъдат притиснати – за Путин дадохте, а сега не искате: За да не бъдат съдени и американци - САЩ няма да дават руските зверства на съда в Хага
Всъщност, точно тези винаги видими "нелепости", когато говорим за външната политика на "най-великата демокрация в света", дават най-силната храна в пропагандата на диктатори като Путин. Достатъчно е да посочи – американците направиха това, и край, вече има куп вбесени хора да се съгласят и да го подкрепят. Хората виждат несправедливостта, но щом веднъж се впечатлят, трудно виждат другото – как една несправедливост се сменя с друга, по-ужасна. Заради добрата пропаганда – в основата ѝ винаги стои частица истина, тя е магическата съставка на вкусното ястие. Казваш кой и защо е лош и после това ти колко си лош, какви престъпления вършиш, се обезценява. Защото – нали помните, американците какво направиха ...
За забравилите (или незнаещите) историята, главният урок от Първата и Втората световна война – за да няма пак, трябва проблемите между държавите да се решават на база общоприети от всички принципи и международни органи. Затова е създадена ОН – Обществото на народите, затова се появява ООН - Организацията на обединените нации. ОН изчезва заради неспособността си да спре Хитлер. Сега ООН, по мое мнение, е в почти същата позиция заради Путин – и то не само заради мащаба на свършеното от него, а като натрупване на подобни, макар и по-малки казуси през десетилетията. Идеологията, която режимът на Путин налага, е изключително опасна – рашизмът по същество е нацизъм, и си е направо капката, която прелива чашата.
Парадоксът в цялата работа е, че заради ядреното оръжие светът е в положение, в което няма истинска справедливост, въпреки цялото налагане на холивудската култура – дори да е много-много-много трудно, доброто надделява над злото. Това е възпитание на поколения наред в най-развитата част на света – всички са равни пред закона. Чудесно – ООН обаче така и не се превърна в законова платформа, а Трибуналът в Хага, макар и международна институция, дори не е призната от всички по света и не е даже част от ООН.
И накрая остава старият като света принцип – който е по-силен, той е прав. Единствената промяна в днешно време е, че силната "реклама" на справедливостта оказва имиджов натиск и по-силният накрая е затруднен да наложи волята си бързо.
Както за Путин, така и за Нетаняху има достатъчно данни, които ясно показват, че заслужават да бъдат изправени пред безпристрастен съд. Там да докажат невинност – ако могат. Така трябва – иначе живеем във времена, за които постоянно ни се казва, че сме оставили зад гърба си. Да-да, ама не. И ако този свят не може да решава проблемите си на принципа всички са равни пред закона, ако не може да постигне съгласие кое е добро и лошо, за да може законът да го защитава и наказва, тогава опираме до силата. Вече – с ядрено оръжие!
ОЩЕ: От "осанна" до "разпни го" - реакциите за Нетаняху и Трибунала в Хага
Автор: Ивайло Ачев
