Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар събра над 8000 ваши прочитания в Actualno.com.
С течение на времето мислех, че войната в Украйна ще започне да се превръща в рутина. Ден пореден - тези застреляха и унищожиха едикакво си, другите - едикакво си. Може би за доста хора е така - те не искат да гледат новини, защото "само за войната и за Ковид говорят". Но за мен не е.
Когато видиш кадрите и снимките от случилото се във Виница, не може да ти е рутина. Ако ти е, значи е време да потърсиш медицинска помощ. А във войната в Украйна, случаите като този във Виница се превърнаха в ежедневие. Николаев. Харков. Кременчук. Краматорск. Буча. Ирпен. И още, и още, и още.
Като гледам неща като Виница се сещам, че на някои бензинът им е скъп. Други нямат пари за хляб, ама имат за цигари и алкохол. Трети ... не, няма да продължавам. Ще кажа само, че на който много му стане тежко защото един изверг и престъпник на име Владимир Путин подпали война, понеже е миниатюрен плужек и не може да понесе хората в Украйна да не искат да му играят по свирката, да си отвори този материал за ужаса във Виница, да погледа видеата и снимките и после пак да помисли колко му е тежко далеч от войната. Хубаво да си помисли!
А майката на четиригодишното момиченце, което буташе щастливо усмихнато детската си количка точно преди руската ракета да го убие, още е жива - по някакво чудо. Като я гледах след трагедията, за пореден път си помислих - Путин колко такива живота съсипа и колко ли от тях изгарят от желание да се превърнат в атентатори-самоубийци, ако можеха да влязат при онази голяма маса в Кремъл, където страхливецът сяда дори от най-близките си на разстояние като за един апартамент?
Преди войната в нашата медия беше буквално закон да не публикуваме най-най-ярките кадри при големи трагедии. Сега откровено казано не е. Не е, та дано на повече хора им уври главата кое е по-важно в живота.
Когато има война, естествено, че ще има емоция. Ако нямаше, нямаше и война да има. Но войната ме сблъска отново и с нещо друго важно - моментът, когато е време за анализ. Ако няма анализи, които да представят и двете гледни точки (заедно, обаче и поотделно) - но коректно, с позоваване кой прави съответния анализ и кой излага съответната гледна точка, какъв е и какви позиции е защитавал в миналото, тогава няма да има достатъчно осъзнаване при достатъчно много хора какво се случва и какво може да се случи. Ако не си даваме сметка какво може да ни се случи, тогава нямаме никакъв шанс да го предотвратим.
Не потъвайте обаче тотално в анализите - сърцето трябва да говори и да го слушаме. Но внимавайте и с него - ако само то ви води, може да не издържи. Аз още се уча да внимавам. За Украйна обаче знам със сигурност - хората там никога няма да слушат Путин само защото той иска така. Те искат да избират сами, за което ги уважавам безкрайно. Така трябва - да избираш, воден от точната сплав на разум и сърце, от сърце и разум.
Автор: Ивайло Ачев
